Днешното село Русокастро се намира върху територията на някогашен голям средновековен град. Археологическите проучвания показват, че тук не е имало само крепост, а цял укрепен град с площ около 52 декара, смятан за един от най-значимите в Южна България. Селището е било силно укрепено още през VI век, а през IX век вече функционира като българска фортификационна система. По времето на цар Иван Асен II старите съоръжения са разрушени и на тяхно място е изграден наново целият град.
Тогава се оформя нов укрепен вход, строят се кула, кладенец и водохранилище – свидетелство за мащабна строителна програма и за замисъла Русокастро да бъде основен граничен град спрямо Византия. Оттук се контролирали и селищата по Южното Черноморие, а населението е било предимно българско.
През 1263 г. византийски военачалник укрепва отново града, но през 1304 г. местното население прогонва византийските войски и Русокастро отново преминава под българска власт. През 1332 г. край града се разиграва и прочутата битка между цар Иван Александър и византийския император Андроник III Палеолог. Българската войска постига победа, след която Византия подписва договор и отстъпва на България териториите южно от Стара планина по Черноморското крайбрежие до Ахтопол.
Русокастро е бил важен и устойчив отбранителен пункт. В региона се намира и валът Еркесия – едно от най-мащабните земнонасипни съоръжения в Европа през Средновековието. Дължината му достига около 134 километра – от района на село Дебелт до Констанция на река Марица, днешен Симеоновград. Пространството е било преградено с ров, отворен на юг, като по този начин през VIII век тук се оформя границата между България и Византия. Смята се, че съоръжението е изградено по времето на хан Омуртаг. На някои места валът е добре запазен, с дълбочина до 3–4 метра, но за съжаление няма обособена експонирана част, отбелязва пред Радио Стара Загора д-р Милен Николов, директор на Регионалния исторически музей в Бургас.
По сведения на арабския пътешественик Мохамед ал-Идриси от XI–XII век Русокастро е бил и значим търговски център. Данни за селището под имената Ируси кастри (нахия) и Руси Касри (каза) се срещат в османотурски регистри от 1488, 1676 и 1731 г.
След Руско-турската война от 1877–1878 г., съгласно Берлинския договор, селото остава в пределите на Източна Румелия, а след Съединението през 1885 г. е присъединено към Княжество България.
Според данни на Националния статистически институт днес в село Русокастро живеят 1133 души.
Източник: blitz.bg
