„Пръстените на Айнщайн“ в нов кадър: „Джеймс Уеб“ засече осем зрелищни гравитационни лещи
Последна серия изображения от космическия телескоп „Джеймс Уеб“ показа феномен, предсказан от Алберт Айнщайн преди около век: осем далечни галактики, които изглеждат разтеглени, изкривени и дори затворени в почти съвършени кръгове – т.нар. пръстени на Айнщайн. Формите се дължат на ефекта на гравитационната леща: масивни галактики (или купове) по пътя на светлината действат като естествени „увеличителни стъкла“, пречупвайки и усилвайки сиянието на още по-далечни обекти.
Кадрите са заснети в рамките на мащабната програма COSMOS-Web – едно от най-големите наблюдения, правени с „Уеб“. В продължение на 255 часа телескопът е сканирал над 42 000 галактики и е идентифицирал повече от 400 потенциални примера за лещи, последните осем попадения са сред най-впечатляващите. Част от тези обекти са били виждани и от „Хъбъл“, но по-високата инфрачервена чувствителност и резолюция на „Уеб“ разкрива детайли, невъзможни досега – включително нови, силно зачервени галактики, „скрити“ от прах и огромни разстояния.
Как работи ефектът? Масивен преден обект изкривява самото пространство, а светлината на задната галактика се огъва по тази геометрия. При почти идеално подреждане на източника, лещата и наблюдателя, изображението се „затваря“ в дъга или кръг – пръстен на Айнщайн. Макар пълните пръстени да са сравнително редки, дори частични дъги носят огромно количество информация.
Гравитационните лещи са двойна придобивка за астрономите: от една страна, те увеличават и изсветляват крайно далечни галактики, които иначе биха били недостъпни, от друга – позволяват прецизни измервания на масата на обекти, включително на тъмната материя, която не се вижда пряко. Редките конфигурации тип „пръстен“ дават шанс да се изучават градивните елементи на галактиките, звездни купове и свръхнови, хвърляйки светлина върху това как са се формирали първите галактики и как тъмната материя е моделирала Космоса в ранните му етапи.
Източник: dir.bg
