Рай в Австралия
Широко са представени в резервата и “живите изкопаеми” - бозайниците патконос и ехидна
Националният парк Какаду е едно от тези места, където е съхранена девствената австралийска природа. Неговата площ е 5000 кв. мили. От най-древни времена тук са се заселили аборигени, обезпечавали своето съществуване с лов и риболов. Скалните им рисунки и досега са се запазили по стените на многочислените пещери и привличат вниманието на туристите.
Животинският свят на националния парк поразява със своеобразието си. Тук съществуват големи популации кенгуру. Както е известно, изображението на това животно се намира и върху герба на страната. Сред храсталаците могат да се наблюдават и игрите на “плюшените мечета”-коала. Широко са представени в резервата и “живите изкопаеми”-бозайниците патконос и ехидна.
Девет десети от животинските видове в парка Какаду са ендемични за Австралия, т. е. никъде по света не се срещат. За съжаление, много от тях се намират под заплахата от изчезване.
Причинете за това са няколко. Най-напред, представителите на древната фауна са лесно уязвими и не могат да се конкурират с “преселниците”. Докараните тук кучета динго, а по-късно лисиците и плъховете са стеснили или изтребили многото местни видове. Неизчислими бедствия са донесли на Австралия зайците-преселници, докарани от Европа, които унищожили растителността на огромни площи, лишавайки от храна местните животински видове.
Не по-малка роля изиграл и самият човек, изсякъл стотици хектара девствени влажни тропически гори и унищожил много уникални видове животни. Ако местната природа не се опази, както трябва, някои специалисти смятат, че след време от много от ендемичните видове няма да има и следа. Егерите и сега водят истински сражения с бракониерите, които се опитват да проникнат в района на резервата.
Бракониерски посегателства
По начало Кения е аграрна страна, имаща относително развита икономика (за мащабите на Тропическа Африка) и немалки природни богатства. Поощрявайки активно частните африкански инициативи и чуждестранните капиталовложения, в дадени моменти някои правителствени органи като че ли си позатварят очите пред известни посегателства спрямо местната фауна. А тя е част от твърде оригиналния животински свят на Африка. Както се изразяват специалистите, дивите є обитатели представляват неповторим по разноообразие фаунистичен ансамбъл.
Нека се пообърнем назад, към историята. Някои европейски пътешественици в Кения често съобщавали за постоянни срещи с носорози. През 1902 година, отправяйки се от столицата Найроби към подножието на Килиманджаро /около 200 км./, англичанинът Персивал преброил 150 носорога. А преди четвърт век зоолозите обърнали внимание, че намаляването им върви със страхотни темпове. В началото на 70-те години черните носорози били около 20 000, а след това са само няколко стотици. Днес те наброяват около 1000. Правителството е почти безсилно да воюва с бракониерите, продаващи на черния пазар в Близкия и Далечния изток твърде изгодно роговете на това животно.
Много от характерните за Найроби магазини са претъпкани със стотици обработени и необработени бивници на слонове, лъвски, зебрени и маймунски кожи. Естествено търговците твърдят и се кълнат, че стоката им идва по законен път. Но обществена тайна е, че доста от ловните трофеи са добити по тайни пътища.
Въпреки всичко с подкрепата на доста международни организации днес в Кения природозащитата е на почит. За тази благородна цел държавата дава много повече средства, отколкото други африкански страни.
На животински теми
Ако кекликът лети високо, рядко пада.
Бистрият ручей се размътва и почва да носи заешки уши, кожи и нокти, когато заекът се опитва да критикува лисицата.
Малкият чакал има един важен девиз: “Изяждай само малкото сърне, а голямата сърна оставяй на големия чакал”.
Имаш ли рог, бодеш, нямаш ли-бодат те.
Автор: Чавдар Ангелов
trud.bg
