В сърцето на британската власт, зад прочутата черна врата на 10 Downing Street, има една традиция, която е едновременно странна, практична и леко мистериозна. Докато министри спорят, премиери идват и си отиват, а световни лидери прекрачват прага на сградата, в коридорите на властта почти винаги има… котка.
Да, истинска котка. И не каква да е, а официален ловец на мишки.
Историята започва преди повече от век. Старите сгради в центъра на Лондон винаги са имали един проблем – мишки и плъхове. Архиви, кухни, мазета и стари дървени конструкции са идеалното място за гризачи. Затова още в началото на XX век в правителствените сгради се появява едно просто решение – котарак.
Най-ранният документиран „служител“ е Treasury Bill, който живее там през 20-те години на миналия век. Той обитава сградите на HM Treasury, а в архивите дори има записани пари от държавния бюджет за неговата храна. Така Великобритания вероятно става една от малкото държави в света, която официално финансира котка като част от държавната администрация.
Оттогава нататък котките почти никога не изчезват от района на Даунинг стрийт. Когато една остарее или изчезне, се появява друга. Някои от тях стават истински знаменитости.
Един от най-легендарните е Wilberforce, който служи между 1973 и 1987 година. Той ловува мишки по време на няколко различни правителства и се превръща в любимец на служителите. Говори се, че понякога бил носен в официалната кола на премиера до провинциалната резиденция, за да продължи „служебните си задължения“.
По-късно известен става и Humphrey, който обикаля градините и коридорите на властта през 90-те години. Британските медии следят живота му почти като на политик – кога е видян, къде се разхожда и дали все още ловува мишки.
Днес традицията продължава. Най-новият пазител на коридорите е Larry, който живее там от 2011 година и носи официалната титла „главен ловец на мишки“.
И може би именно в това се крие чарът на британската традиция. Докато политиката се променя, правителства падат, избори обръщат съдби, а светът се тресе от кризи, на Даунинг стрийт винаги има някой, който спокойно се разхожда по каменните плочи, без да се интересува от дебати и речи.
Една котка.
И ако британците обичат да се шегуват, че някои политици идват и си отиват твърде бързо, то котките на Даунинг стрийт доказват нещо друго – понякога най-дълголетните фигури във властта имат четири лапи, мустачки и изключително добър нюх за мишки.
