Инцидентът при прохода Дятлов е събитие, при което деветима руски планинари загиват в северната част на планината Урал между 1 и 2 февруари 1959 г. при неизяснени обстоятелства.[1][2] Опитната група от Уралския държавен технически институт прави лагер на склона на хребета Холатчахъл в област, която днес е наречена в чест на водача на групата – Игор Дятлов.
Смъртта на групата Дятлов е може би най-известният, но в никакъв случай не единственият случай на изчезнали туристи, които са загинали по необясними причини.
Проходът Дятлов – нощта на ужаса, по минути:
21:30 – 1 февруари 1959 г.
Групата е приключила с вечерята. Палатката е разпъната на северния склон на Халат Сяхл. Вятърът е силен, но не критичен. Хората са уморени, смеят се, дневникът на Зинаида е последно попълнен. Нищо не предвещава края.
22:00
Навън започва да се усилва вятърът. Удря склона под определен ъгъл. Това създава Кармaнов вихър – турбуленция, която при определена форма на терена създава инфразвук. Усещането е физически натиск в гърдите, вибрации, тревожност. Сърцето се ускорява. Никой не разбира какво се случва, но всеки го усеща
Паника. Без причина, но реална.
22:15
Някой става рязко. Казва, че нещо „не е наред“. Друг се събужда с чувство, че се задушава. Усещането е като земетресение, но го няма. Главоболие. Вибрации. Някой се опитва да отвори ципа на палатката. Ръцете треперят. Страхът вече е масов. Не е истерия – просто бягат. Разрязват палатката отвътре.
Бягство в нощта
22:20
Те са навън. Някои по пижами, някои боси. Минус 25°C. Бягат по склона, не спират. Искат само да се махнат от „това“. Никой не знае какво е „това“. Тъмно е. Вятърът е като ножове в лицето.
Гората долу – последен шанс
22:40
Първите стигат до гората. Палят огън. Двама остават там – сещаш се кои: Кривонишченко и Дорошенко. Полуоблечени, замръзват първи. Другите тръгват да се връщат. Искат да намерят палатката. Блуждаят.
Катастрофа в клисурата
23:00
Четиримата (вкл. Людмила и Слободин) падат в каменна цепнатина, покрита със сняг – не лавина, а срутване от тях самите, докато се движат на тъмно. Вътрешни травми: строшени ребра, пробити бели дробове. Не от оръжие – от натиск от сняг и камък. Загиват бързо. Люда е с откъснат език – вероятно от животни, по-късно.
Последните
23:30–00:00
Тибодо-Бриньол, Дятлов и Колмогорова се опитват да се върнат към палатката. Преобличат се частично с дрехи на мъртвите. Не успяват. Студът е крадец без милост. Замръзват на пътя нагоре, един по един.
И после…
Тишина. Телата лежат там два месеца под снега. Разследването е набързо приключено. Властите се плашат от истерията. Започват слухове. Армията мълчи. Хората си измислят чудовища, защото истинското чудовище е без лице: студ, звук и страх.
Последна мисъл:
Истинският ужас в прохода Дятлов не е в труповете, нито в травмите. А в това, че в рамките на 20 минути, 9 човека – образовани, силни, млади – са се превърнали в примитивни същества, бягащи боси в мрака. Нищо не ги е нападнало. Те просто не са могли да обяснят какво ги задушава отвътре.
И понякога това е по-страшно от всяка чудовищна версия.
