Роси Кирилова е сред легендарните гласове на българската поп музика. Певицата, изпълнила и много песни, станали любими на децата, ще е сред звездните участници на големия концерт на предаването „Като лъвовете“, което прави своеобразно завръщане на 18 декември в Зала 1 на НДК.
– Роси, на 18 декември в Зала 1 на НДК ще има голям концерт на едно любимо предаване – „Като лъвовете“, което, за съжаление, от много време не е на екран. Вие ще участвате в него. Какво ще изпълните за публиката?
– Идеята на Ники Априлов е гост-звезди и „пораснали лъвчета“ да пеят с деца. Със сигурност една от песните, които ще изпълня, ще е „Мики Маус“ заедно с две прекрасни деца от Карлово. Още повече че тази песен създадохме с Влади Априлов през 1992 година специално за „Като лъвовете“, защото спонсорът на предаването – „Егмонт България“, обеща да доведе за първи път в България живите кукли Мики и Мини Маус от „Дисниленд“ .
– Вие самата известно време сте били водеща на „Като лъвовете“ заедно с Ники Априлов. Какви спомени пазите от това време?
– Бях водеща само две години от самото начало на „Като лъвовете“. След това направих моето авторско предаване „За животните с любов“, но през всичките тези години запазих „Като лъвовете“ и Ники Априлов в сърцето си, защото имаме много споделени и незабравими мигове заедно.
Снимали сме първото, и мисля без аналог, детско шоу на ледената пързалка в Зимния дворец, където специален гост беше голямата Лили Иванова, а ние с Ники водихме предаването на зимни кънки. Тогава даже изпях и песен, пързаляйки се с кънки, защото още като ученичка обичах да ходя на зимната пързалка.
Уникален спомен ще остане и предаването, което направихме във Варненския делфинариум, защото не само за децата, но и за техните родители и за мен самата срещата отблизо с тези невероятни същества – делфините, беше преживяване, което се помни цял живот.
– Поддържате ли контакт с някои от участниците? Част от тях вече са известни имена на музикалната сцена.
– Криско, Георги Дюлгеров, попфолк певицата Мария, която тогава пееше „Детелини“ на Лили Иванова, са сред децата, които помня от времето, когато бях водеща. С Криско даже участвахме заедно в едно шоу на Димитър Рачков и много се забавлявахме.
– По телевизиите има доста музикални формати, но липсва ли „Като лъвовете“ на екрана?
– Ники Априлов умее да прави мащабни проекти със замах и за времето си „Като лъвовете“ беше като холивудска приказка за децата, особено новогодишните спектакли в Зала 1 на НДК, където и тази година на 18 декември ще направим „Като лъвовете – една легенда се завръща“.
Сега има много музикални формати и много повече технически средства за бляскаво шоу, но те не са направени за деца. Особено за най-малките, които смятам са ощетени и откъм детски предавания по телевизиите, и от по специално отношение към тях.
И да, мисля, че такова предаване липсва.
– Виждаме изключителни таланти в телевизионните предавания. Но защо малцина успяват?
– Тези телевизионни формати по-скоро се интересуват от рейтинга, а не от съдбата на талантите. Всяка година се появяват нови и нови малки звездички, които след края на предаванията угасват, защото няма кой да инвестира в тях и да ги продуцира. А в днешното материално време всичко е свързано с пари и дори мечтите се продават на висока цена.
– Постоянно се срещате с деца на вашите концерти. Идват ли при вас родители, за да поискат съвет или пък помощ, за да насърчите децата им в музиката, и какво им казвате?
– Има колеги, които направиха школи за деца и се справят чудесно, така че много често ги насочвам към тях.
– Вие самата започвате първо с група, а след това стартира соловата ви кариера. Трудно ли беше началото ви?
– Всяко начало е трудно, защото човек иска да бъде забелязан, признат, но много често се лута и започва с имитации, подражава на певци, които харесва, докато открие своята индивидуалност.
Започнах с кънтри музика, която не беше много популярна в България по онова време, и тъй като моят глас много подхожда за този стил, бързо направих впечатление. Първите ми пет плочи бяха повлияни в голяма степен от кънтри музиката, която обичах и слушах, макар че трудно се снабдявах с плочи и записи.
– Имало ли е период, в който сте мислили да се откажете от сцената?
– Не. За мен музиката винаги е била и е един от начините да изразиш себе си, затова дори когато правех „За животните с любов“, пътувах по концерти, пишех песни и в този период имам може би най-много създадени албуми с авторска музика и стихове.
– Вие продължавате да записвате песни, автор сте на текста и музиката на повечето от тях. Но много ваши колеги се оплакват, че не ги въртят по радиата и не виждат смисъл да издават нова продукция. Вие защо го правите? Какво ви мотивира?
– Нормално е всеки творец да иска това, което е създал, да достигне до публиката. В днешно време интернет и социалните мрежи са добра възможност, защото да разчиташ на благоволението на редактор в радио или на медийна политика или интерес, май няма смисъл. На концерти и участия пея и популяризирам новите си песни и може да отнема повече време, но ако едно нещо е хубаво, то си намира пътя рано или късно. Правя го за собствено удовлетворение. Доставя ми удоволствие да създавам, защото е предизвикателство към мен самата и съм щастлива, ако днес съм направила нещо по-добро от вчера. Така разбирам нещата. Всичко останало е суета.
– Има ли история на ваша песен, която е по-различна от всички останали? Трудно родила се или пък е имало спънки покрай създаването й…
– Толкова са много, че няма да ни стигне интервюто да ги разкажа. Но песни, около които е имало много трудности, са ставали най-големи хитове. Поне при мен е така. И то от първата ми преводна песен „За теб живея“, която записах в студиото на БНР и която някой изтри, та се наложи наново да запиша инструментала и да я изпея. „Тишина“ стана мелодия на месеца и имаше великолепен клип, но пак някой го изгуби, та трябваше да снимам в най-големия студ, за да се появи в „Мелодия на годината“. „Боса по асфалта“ и „Учителко, целувам ти ръка“ никога не получиха награда, но и до днес са мои визитни картички. Списъкът е дълъг.
Но най-трудната беше „Бог да е с теб“, която написах за моята майка, когато беше много болна. Тя обичаше да е първият слушател на всяка нова песен, която предстои да запиша. Специално тази обаче всеки път, когато исках да й я изпея, ми заставаше буца в гърлото и така и не можех… И не успях.
– Вие самата коя смятате за вашата песен?
– Във всяка песен, която съм създала като автор или само като изпълнител, съм оставила частица от сърцето си, затова не мога да ги деля. Има много песни обаче, които не са толкова популярни и които обичам да слушам понякога. Такива са „Хората се срещат“, „Много причини има“, „Нямах време, мамо“, „За всички мои сълзи“, „Сърцето знае защо“ и още, и още.
– Записали сте много дуети – с Георги Христов, с Панайот Панайотов, с братя Аргирови, с Мустафа Чаушев, с Нели Рангелова… Но има ли ваш колега, с когото се разминахте, а искахте да запишете дует?
– Предстои такъв дует, но е изненада за Новата 2026 година.
– Доста ваши колеги вече написаха свои автобиографии. Вие смятате ли да съберете историите си в книга?
– Едва ли. Както се казва: „Много искам, но нямам желание“. (Смее се.)
– Ще ви върна пак към малкия екран. 16 години бяхте водеща на предаването „За животните с любов“, за което вече стана дума. Липсва ли ви телевизията?
– Не. Предаването го направих, защото много обичам животните от дете. То беше първото по рода си в години, когато нямаше още зоомагазини, нямаше информация или други подобни предавания, от които да взема идеи. Самата аз се учех в движение, докоснах се до различни животни и срещнах прекрасни хора, които говореха с толкова любов за своите любимци. Така че съм благодарна за тази възможност и сърцето ми винаги ще бъде пълно със или без предаване.
– Имали сте уникални преживявания в студиото. Но кое няма да забравите никога?
– Всяка среща с животните беше за първи път и имаше много адреналин, защото нямах много време да ги опозная и да им спечеля доверието, а всяко е с различен характер и никога не знаеш как ще реагира в непозната обстановка. Особено дивите животни. Имали сме гости като кенгуру, тигърче, кинкажу, маймуни, змии…
Но интересното е, че най-трудната ми среща в студиото беше с едно куче, много рядка порода. Още на влизане ме побиха тръпки, без дори да съм го видяла, което никога не се беше случвало преди. И когато приближих до стопанина му, който го държеше на повод, то изведнъж се хвърли с ярост към мен. Нямаше никакъв инцидент, направихме си разговора, но за мен това си остана необяснимо, защото никога не съм имала страх към каквото и да е животно – влизала съм при гепардите в зоопарка, хванах за опашката и един лъв, когато нашият оператор беше с камерата в клетката и той се хвърли към него, без да се замисля какво ще се случи. Но това, че ме побиха тръпки още преди срещата ми с това куче, не мога да забравя.
Затова винаги се доверявам на вътрешното си усещане и в контактите ми с хората много ми помага, а може би и пречи, защото, без да искам, усещам енергията, която носят. За мен тишината между думите говори повече, отколкото самите думи.
– Сега какви животни гледате в дома си?
– Наскоро спасихме малко коте и го взех у дома, където имам още един котарак и 16-годишно куче, но храня и лекувам още 20 котки, 15 от които успяхме да кастрираме. Лятото и два папагала на приятели се радват на голямата волиера в двора на къщата ни и прекарват ваканцията си с останалата менажерия. Така че при нас е много весело. Особено когато котките наобиколят волиерата като телевизор, а папагалите ги командват, защото и двата са говорещи.
– Ако днес ви поканят в телевизията за водеща, какво предаване бихте правили?
– Не съм мислила за това. Но честно казано, да бъда само водеща за мен не е изкушение. Аз обичам да предизвиквам себе си като творец.
– Как се отнасяте към имитациите? Почти във всеки сезон на „Като две капки вода“ ви имитират.
– Трудно е да имитираш някого и трябва да притежаваш много качества, за да го правиш успешно. Понякога се получава, понякога – не, но се възхищавам на усилията, на труда и смелостта на участниците да се впуснат в това предизвикателство.
– Сърдили ли сте се на Виктор Калев, който дълго време ви имитира в „Шоуто на Слави“, а сега и в моноспектакъла „Грамофон“?
– Не, никога и той го знае. Приятели сме и аз лично много го харесвам и съм му фен. Невероятно талантлив артист е и прекрасен, фин и деликатен човек.
– Имате сериозна опора в лицето на вашия съпруг Георги Начев, и то в продължение на 43 години. Мислили ли сте си как щеше да се развие животът ви, ако не го бяхте срещнали?
– Няма случайни неща, както няма и случаен успех.
– Обичате да пътешествате. През миналата година бяхте във Виетнам, а наскоро и в Тайланд. Коя е следващата ви дестинация?
– Има много дестинации за които мечтая, но обичам Азия и повечето са свързани с нея. Ходи ми се в Япония, Южна Корея, предстои ми да посетя Китай. Това е различен свят и култура, които искам да опозная.
Антон СТЕФАНОВ
