Труд, а не подаяния: Майката, която събра 330 000 на едно място в помощ на сестри по съдба

Цветелина Маринова отглежда едно от невидимите деца на България. Нейната Виктория е с множество увреждания, но е щастливо момиче, защото има родител боец

https://a-specto.bg/liubopitno/trud-a-ne-podayaniya-maykata-koyato-sabra-330-000-na-edno-myasto-v-pomosht-na-sestri-po-sadba A-specto.bg

Дори в най-трудните времена доброто намира своя път и има силата да променя животи, макар понякога на човек да му е почти невъзможно да вярва в това. А когато бъдат променени хиляди съдби - тогава вярата и надеждата изпълват със смисъл битието. Преди 7 години един анонимен чиновник нарече майките на деца с увреждания - "кухи лейки". Защото излязоха на площада с рожбите си и настояваха за достоен живот. Не за подаяния и милостиня.

Една от тях бе Ина. Майката на "невидимата" Вики. Майката, която мечтаеше да умре след дъщеря си, но все още таяща надеждата, че нещо в България ще се промени. И ще донесе по-добър живот за семейството й и за останалите хиляди жени - сестрите й по съдба.

И то се промени. Въпреки управляващите, пандемията, трудностите, страховете, недоверието, предразсъдъците и укорите. Благодарение на смелостта, борбеността, вярата, надеждата и най-вече майчината любов.

Роди се "Купи подарък от майка на дете с увреждане" - не просто група в социалната мрежа, а място, превърнало мечтите в действителност. Второто "дете" на Ина се роди преди 5 години, когато първородното й - Виктория, навърши 18 години. Възраст, на която по закон всички деца стават възрастни, но някои, като Вики, си остават завинаги деца. И продължават да имат нужда от своите родители, които пък получиха възможността да не бъдат просяци, а да работят и да се чувстват полезни и значими.

"Идеята се роди съвсем спонтанно, буквално за минути. Имахме друга група, в която споделяхме за терапии, лекари и всичко, свързано с децата ни. По-голямата част от членовете на групата бяхме майки на деца с тежки увреждания, тоест такива, които си оставаме у дома още с раждането на децата. Моето дете вече беше на 18 г., а това е възраст, когато приключва и т.нар. училище, приключват и терапиите, защото като майка отдавна си наясно, че няма терапия на света, която да помогне, и вече си приел положението такова, каквото е. Но ми ставаше все по-трудно да не правя нищо. Чувствах се ужасно", разказва Ина Маринова.

По думите й всичко започва през 2020 година от един подарък за Виктория - чифт пантофки от плюшена прежда, които се оказали не съвсем по мярка.

"Крачетата на дете като моето са издължени, тесни и малки, защото те не се използват и не се развиват, така че пантофките се оказаха широки. И аз, за да не обидя братовчедка ми, от която беше този подарък, реших да ги разплета и след това да ги оплета обратно. Никога не бях плела в живота си, но си казах: "Какво толкова?". С няколко опита и гледане на видеа - успях. И много ми хареса, не само резултатът, а начинът, по който се чувствах и отпочивах, докато плетях. Реших да оплета два-три чифта, получи се и още същата седмица ей така спонтанно написах в групата ни - "Защо не започнем между нас си да продаваме нещата, които правим?". Целта ми беше да плета, а нямаше на кого", допълва Ина.

Реакциите на подхвърленото изречение са мигновени, ентусиазмът на майките е голям. И сред хилядите групи в социалната мрежа на 20 октомври 2020 година се появява още една - "Купи подарък от майка на дете с увреждане".

"Началото бе като лавина. Все още нямам представа какво се случи тогава. Бях изумена, защото потребителите, които влизаха още през първите дни, бяха хиляди. Спомням си, че за една година те станаха 200 000. Днес, 5 години по-късно, потребителите в групата са над 330 000. Може би просто хората са добри", споделя с усмивка Маринова.

Майките творци, които използват групата, за да продават създадените от ръцете им красоти, вече са над 1000. По думите на Ина към тях във времето са се присъединили и възрастни хора с увреждания, които нямат друг шанс за работа.

"Наложи се да създадем ясни правила, защото модерацията се оказа "препъни камъчето" и наистина нещо много трудно. Изработването на правилата беше най-голямото предизвикателство, защото се наложи да поставим границите", обяснява създателката на групата.

Оказало се, че има много хора, които се опитват да "излъжат системата" и да се възползват от платформата, въпреки че могат да се трудят "по нормалния начин".

"Аз обаче от гледната точка на майка на дете с един от най-тежките "букети" от увреждания, не се страхувах да показвам разликите и винаги давах себе си за пример. Аз съм здрав и прав човек, трудоспособен и жизнен, само че съдбата ме остави вкъщи и всъщност не заболяване, а увреждането на дъщеря ми бе причината да търся работа у дома. Все още много хора ми се сърдят, сигурна съм, че има доста, които ме мразят, но няма как да обясня какво е да си затворен в дома си, без реално ти самият да си със заболяване. Така че правилата станаха стриктни", категорична е Маринова.

Затова и от всички, които искат да продават свои изделия в групата, се изискват документи. Така днес в "Купи подарък от майка на дете с увреждане" работят наистина хора без друг шанс на пазара на труда.

"Трета година вече правилата работят прекрасно, въпреки че доста хора смятат, че не е честно, но аз нямам съмнения. Хората имаме лошото качество да се лакомим и да спекулираме с проблемите си. Първоначално ми пишеха всякакви хора с решения от ТЕЛК. Само че увреждане и заболяване във възраст около пенсионната са две много различни неща, а и голям процент от възрастните имат ТЕЛК за хипертония или диабет - заболявания, които невинаги пречат на нормалния труд. Затова нашите правила са по-строги. Много отдавна тази липса на индивидуален подход в държавата ме ядосва, защото наистина разликата между увреждане и заболяване е огромна, но институциите хабер си нямат, а и не искат да имат, затова нищо не се променя във времето с телковете, с правата и с политиките за хората с увреждания", казва още Ина Маринова.

Според нея българинът е емпат, което е и показателно от развитието на създадената от нея група.

"Самият факт, че още първата година групата доби такава популярност, че бяхме отличени с наградата "Даниела Сеизова", показва, че успяхме да променим мисленето, че да си вкъщи с дете с увреждане или самият ти да си човек с увреждане, не е причина да не можеш да работиш и да се чувстваш полезен и значим. И щом толкова много хора предпочитат групата и търсят в нея ръчно изработени неща от хора с увреждания и майки на деца с увреждания, значи ценят това, че ние искаме да сме част от обществото и да работим като всички останали, само че от домовете си", категорична е Ина.

Два месеца след "раждането" на "Купи подарък от майка на дете с увреждане" се появява и сайтът, носещ същото име. Той също е рожба на протегната безвъзмездно ръка. И лавината от добро се увеличава.

"Появи се една страхотна жена, която предложи да ни направи сайт напълно безплатно и да го администрира. Днес тя е дясната ми ръка в групата. Заедно правим всичко - аз, тя и още 5 момичета, които са като една добре смазана машина. Вече пета година хостингът ни също е напълно безплатен, за което благодарим. Имам намерение да направя и фондация, защото се оказа, че ние сме една сплотена общност и в моменти на нужда - от средства за скъпо лекарство, за болнично лечение, за хоспис или палиативна грижа, ние си помагаме много помежду си. Комуникираме с творците на групата в друга затворена група, където наистина си помагаме в тежки моменти и хората вече не се чувстват сами и безпомощни. Така че помагаме и за други неща и наистина ще се наложи да продължа с нещо повече", заключва Ина.

И всичко това не може да не ни напомни за мъдростта на любимия Мечо Пух:

"Малко загриженост, малко мисъл за другите - това прави всичко различно"

Източник: dir.bg