Темата за образованието е една от темите, по които всички имаме мнение. Дали то има връзка с действителността, е друг въпрос. Но щом стане въпрос за образование, всеки се чувства длъжен да се изкаже, а този факт сам по себе си, допълнен от стотиците спорове за образованието в социалните мрежи, говори, че проблеми наистина има. Дали те са свързани със слабата мотивация на учениците, с високото им самочувствие или с безпочвените претенции на някои родители? Или пък роля играе и гладът за достатъчно квалифицирани учители с добър педагогически подход?
Като че ли в последно време учителите, за които професията е призвание, драстично намаляха за сметка на такива, които се задържат в системата, мотивирани от все по-високото заплащане? Дали пък проблемите в образованието не се дължат най-вече на това, че училищата се превърнаха в търговски дружества и започнаха да предлагат „образователни услуги“, което напълно промени смисъла на институцията училище? Дали именно парите не провалят както образованието, така и здравеопазването? И възможно ли е изобщо здраве и образование да се купуват с пари?
Един отрезвяващ поглед отвътре предлага учителката Росица Бакалова. Ето какво сподели тя в една от социалните мрежи:
„Нека ви обясня защо някои хора си искат много системата на делегирания бюджет. Ще дам пример с моя приятелка, която работи в голямо училище. С около 1000 ученици. Училището е от първи до седми клас, включително. Всеки учител там си работи на норматив, както и останалите учители в България. Няма никакв извънреден труд. Уточнявам, за да няма разни предположения.
Единственият важен фактор е големият брой ученици. Те са голяма бройка за училището, а не за отделния учител. Та моята приятелка и нейните колеги към основната си заплата за декември са взели още една цяла заплата, коледни добавки на хубавата сума от 4 000 лева. Четири хиляди лева. В доста други училища бяха раздадени „коледни пари“ в скромния, спрямо другите, размер от 300 до 800 лева. Значи 4000 срещу 1700 на повечето места. Това са коледни заплати, но и при месечните има доста разлика между богати и бедни училища. А в преподаването разликата не е полза на богатите.
Та нали разбирате защо изведнъж всеки некадърник хукна да е учител в голямо училище, или в ромско такова, или в професионална гимназия, където делегираните бюджети също са големи, тъй като там може и да няма много ученици, но сумата за издръжка на един е доста по-висока от тази на учениците в така наречените елитни училища.
Та няма да слушат колегите ли, та няма да си затварят устата за бесмислените тестове на учениците ли, та няма да си мълчат за безобразията в МОН ли?! Та няма с голи гърди да бранят делегирания бюднеж и да лъжат, че той и само той гарантирал стабилност на образователната система, която отдавна е обърната на алъш-вериш?
Тази порочна система създаде паралената такава на частните уроци, където родителите са ограбвани от същите адепти на делегираните бюджети. Много е лесно така да си купиш едни 60% от „учителското“ съсловие.
Пиша важната дума в кавички, той като още преди 10 години заявих, че истински педагози за около 35% от колегите и тогава доста хора ми се обидиха. Но, както и друг път съм писала, на мен истината ми е по-важна от това дали някоя превзета и лицемерна псевдо колежка ще ми говори. А другата простичка истина е, че вече няма достатъчно добри кадри за тази сфера. Некадърниците превзеха Отечеството. Във всички сфери“.