Снощи беше финалът на „Като две капки вода“ – грандиозно телевизионно шоу. Като всеки нормален човек, докато вечерях, реших да го погледам. Но още след първата песен осъзнах нещо просто – ако искам да слушам Кристина Агилера, предпочитам да слушам самата Кристина Агилера със всичките й 4 октави, а не нейна имитация.
И за пореден път избрах друго – „История.БГ“ по БНТ.
Темата беше корупцията по време на Българското възраждане. Изключително интересен разговор, който искрено ви препоръчвам. Защото има една фундаментална истина – народ, който не познава историята си, е обречен да повтаря грешките ѝ.
А корупцията е една от най-старите ни болести.
Интересното е, че българинът по принцип мрази корупцията… докато не започне да участва в нея. Тогава тя спира да бъде „корупция“ и става „далавера“, „уреждане“, „келепир“. Самите думи са показателни.
Често обвиняваме комунизма за всичко. Но има и бивши комунистически държави, които сравнително бързо ограничиха корупцията след промените(Полша, Чехия). В същото време има една друга обща линия между държави като България, Румъния, Сърбия, Гърция, в която до ден днешен, корупцията е брутална – всички те дълго са били част от Османската империя.
А Османската империя е била система, в която рушветът е бил почти институционализиран. По време на #Танзимата започват опити за модернизация по европейски модел – администрация, съдебна система, данъци, заплати за чиновниците. Но старият ориенталски навик остава: „Заплатата е едно, подаръкът – друго.“
И тук идва големият проблем, който виждаме и днес.
Нашите управници вече получават огромни заплати. Кметове, депутати, магистрати, директори, чиновници. Но част от системата продължава да живее с мисленето, че щом има възможност за „нещо допълнително“, няма проблем да се вземе и то.
Това е дълбоко културен и цивилизационен проблем.
Защото корупцията не е просто кражба на пари. Тя убива развитието. Убива реформите. Убива доверието. УБИВА БЪДЕЩЕТО НИ!
Когато една система е пропита от зависимости и „услуги“, тя започва да се страхува от способните хора, от новите технологии, от конкуренцията, от промяната. Затова и милиони млади българи решиха да градят бъдещето си някъде из западна Европа.
И неслучайно най-корумпираните общества често изостават икономически.
Лорд Актън е казал:
„Властта има склонност да покварява, а абсолютната власт покварява абсолютно.“
Затова никоя власт не бива да стои прекалено дълго без контрол.
А ние тук сме оставили управлаващите сами да си се пазят от корупция… уви, “гарван, гарвану око не вади!
И може би тук е най-важният въпрос – каква България искаме да бъдем?
Държава на „връзките“, рушвета, бакшиша и вечната далавера? Или нормална европейска държава, в която правилата важат за всички?
Защото истината е, че кадърните, умните и можещите хора не бягат само заради заплатите. Те бягат от среда, в която чувството за справедливост е разрушено.
А България има потенциал да бъде много повече.
Но това започва с промяна в манталитета. С отказ от примирението. С повече знание, повече памет и повече нетърпимост към корупцията – дори когато тя ни носи лична полза.
Нашите възрожденци са мечтали България да бъде част от европейските народи не само географски, а и като дух, законност и обществен морал.
Тази задача още не е завършена.
Линк към предаването: (историческото, за чалгата няма нужда от линк – тя е нявсякъде около нас!) https://youtu.be/GHdHSgBzeTE?is=HEGHxgU83–Q62pb
Кръстьо Пеев
