Един от любимите ми журналистически, пък и не само журналистически жанрове, са пророчествата
Хвърлят ги в публичното пространство, те изпълняват своята PR задача, а после никой не се сеща да проследят доколкото са се сбъднали
Един от любимите ми журналистически, пък и не само журналистически жанрове, са пророчествата. Всъщност любими са ми всички пророчества, стига да не са направени от истински пророци, защото в такива случаи те се сбъдват и не е забавно.
Признавам, че от вчера съм малко кисел, защото започнах да се замислям каква да е последната ми публикация за старата година, защото когато я пиша е все още 2025, и каква ще е първата ми публикация за новата година, защото когато вия я четете, вече е 2026. Иначе публикацията си е една.
Темата, с която си играех, беше „Възродителният процес“. Хубава тема, но никак не новогодишна. Вероятно по-нататък ще се върнем на нея, освен ако не излезе някоя по-сочна простотия.
И както си играех с тази тема, календарът на телефона ми издрънча и изпрати бодро съобщение, свързано с едно пророчество отпреди година, от 27 декември 2024, във вестник „24 часа“. Явно тогава съм си отбелязал да бъда подсетен, за да видя дали, аджеба, пророчеството се е сбъднало или не. То е следното:
„Доналд Тръмп ще залезе догодина“
Пророчеството е на Валери Найденов, обаче ако искате да го прочетете в оригинал на страниците на „24 часа“, няма да можете, защото статията е свалена.
Самият акт на нейното сваляне вече красноречиво ви говори колко се е сбъднало пророчеството, та няма какво повече да ви обяснявам. Пък и вие не сте малки, следите световните новини и виждате в края на пророческата година колко е залязъл Тръмп.
За пророчеството на Валери Найденов и вестник „24 часа“ писахме още през януари в статията „Седмична Тръмпиада“ в SULLA.BG. Гръбнак в него е подпророчеството, от което ще тръгне всичко останало:
Забележете: гарантирано! Към днешна дата републиканците имат в Конгреса (защото това се разбира под странния термин „долната палата“) 53 места, а демократите – 45. А да не би пък пророчеството да е за 2026? Тогава как републиканците ще загубят през 2026, а Тръмп ще залезе през 2025?
Лошото на този вид „пророчества“ е, че ги хвърлят в публичното пространство, те изпълняват своята PR задача, а после никой не се сеща (или пък всички ги мързи) да проследят доколкото са се сбъднали и ако не са, да се замислим как да вярваме на същия „пророк“ следващия път. И тази техника не се прилага само в българските медии, далеч не! Не сме ние тия, дето откриват топлата вода.
Ето ви и съвсем пресен пример отпреди седмица-две. Георги Лозанов, който, оказва се, е на мнение, че трябва да се протестира перманентно (тоест непрекъснато да се държи обществото в изнервено и нестабилно състояние) все едно по какъв въпрос, каза, че Видовден е следващия понеделник, демек протестите (все едно по какъв повод) ще бъдат опустошителни и ще „пометат статуквото“. Разбира се, въпросният понеделник мина и замина и никакъв Видовден не се състоя, но „бомбата“ беше хвърлена в конкретния момент и е свършила каквото е могла. И после никой вече не се връща на нея. Всъщност (припомням) целта беше изчерпаните протести да продължат, този път на тема „Цънцарова“, защото предишният повод – бюджетът – беше прегорял и се беше обезсмислил.
Ето и още едно: „Идващата година ще е година на младите гласоподаватели“ (Светослав Малинов). Тук PR целта е очевидна – онези, които бяха изкарани на улицата през 2025, да бъдат отведени до урните през 2026. Лостът е: „Вие сте специални, само защото сте млади“ (ключова опорка през последните седмици, може би втората по експлоатация след „121 депутата“). Ще се сбъдне ли това пророчество? В деня след изборите вече няма да има никакво значение и никой няма да се интересува.
С известна уговорка към тези „пророчества“ можем да причислим и социологическите проучвания, особено в навечерието на някакви избори, пък и не само. Защото електоралната единица изпитва порив да гласува за онзи, който вероятно ще спечели или поне ще се представи добре. Да, демокрацията е избор, но толкова влияния се упражняват върху него, че вече не се знае кой го прави.
А ето ви и едно друго пророчество, но този път за новата година
По повод моята статия „Войната между НАТО (Европа) и Русия“, в която в общи линии се прави небрежен цивилизационен паралел между Изтока и Запада, а за информационен повод се взима промяната в закона за военната служба в Германия, приет на 19 декември, който връща наборната такава, един фейсбук коментатор написа:
„Според всички големи разузнавателни служби (английски, френски, германски, включително и американското разузнаване) , русия ще нападне Европа скоро, не виждам защо да не им вярвам. А кой как ще се бие няма как да се предвиди“.
Опитах се да изразя умерен скептицизъм доколко „големите разузнавателни служби“ са склонни да публикуват в масмедиите резултатите от усилията си и ако го правят, то защо го правят, дали не преследват някакъв конкретен резултат, по близък до дезинформацията и манипулацията. На което Огнян Минчев не се сдържа и написа:
„В крайна сметка всеки вижда това, което иска. Аз тази „покъртителна разузнавателна новина“ (изразът е мой, интелектуалецът язвително ме цитира – б.а.) я срещам десетки пъти всеки ден. И не само като новина, но и като добре известна истина – когато руската империя е във вътрешна криза, войната и експанзията е спасителния пояс – от около 300-350 години насам“.
Да, настина: всеки вижда това, което иска. Накратко пророчеството е следно: "Русия ще нападне Европа скоро“. И се принудих да отговоря:
„Предлагам да се чуем, когато Русия нападне европейска държава, различна от Украйна. Напомням, че трябва да е СКОРО, както писахте в коментара си, от който започнахме (тоест седмици, месеци, най-много година). Ако се окажете прав, ще Ви черпя. Кажете само какво пиете – надявам се да го имам в барчето“.
И веднага след това си записах напомняне в календара за 30 декември 2026 г.
Дано никой никого да не напада! Дано и това пророчество да се окаже рутинна PR акция, целяща да подготви общественото мнение за нещо мащабно – например за космически разходи за отбрана. Ще доживеем ли деня някой да пресметне каква част от парите за тази война са отишли пряко за война, и каква част са потънали в бездънните джобове на посредниците? Такова, впрочем, е положението и с всяка друга война в индустриалната епоха. Затова твърде голям е броят на хората, които имат интерес войните да не свършват. Не само големите акули, но и най-простите хора – икономиките се пренастройват и ако войната свърши, мнозина в абсолютно всички обществени прослойки ще останат без поминък. Това е съвременната война. И трябва да си абсолютен идиот да се смразяваш с брата си заради едната или другата страна.
Подобна е картината и при епидемиите. Споменът от ковид-истерията е пресен и няма защо да ви връщам към него. Изобщо под угрозата на нещо ужасно – война, епидемия, извънземни и пр. – народът не се съпротивлява много, когато държавата го дере. Или ограничава свободата му. Колко от свободата си дадохме през последните 25 години за борбата срещу световния тероризъм? Да, четвърт век се борим с него.
Страхът е много удобен, когато трябва да приемете нещо, което не е във ваш интерес. А „пророчествата“ са важен инструмент за култивирането на страх. Удобното при тях е, че А) могат да нарисуват колкото си искат ужасяваща картина, защото тя е все още в бъдещето и нищо не ограничава въображението на „пророците“, и Б) защото когато дойде време пророчеството да се сбъдне, вече никой не помни за него, но пък целта при изричането му е постигната. Спомнете си само колкото пъти светът щеше да свърши! Нострадамус, Ванга, маите – това са удобни и ефективни етикети, под които всяко поколение фабрикува апокалиптични пророчества, за да плаши следващото. Виж, Катон Стари е познал за Картаген, но пък той не е казал, че ще бъде, а само че трябва да бъде разрушен.
Автор: Иван Стамболов-Сула
trud.bg
