🍽️Хранителен суверенитет? Национален протекционизъм над производството на храни, зеленчуци,плодове?
📍Покрай дебатите "за" или "против" споразумението Меркосур темата за хранителния суверенитет излиза на дневен ред. Години наред България системно се отказваше от хранителния си суверенитет, следвайки проповедите за свободния пазар и как може да си купиш всичко от глобалния пазар.
❗Реалността се оказа доста по-различна. Пандемията от КОВИД-19 ни го доказа. Буквално за дни, седмици веригите за доставки се разстроиха, а цели сектори затвориха и се сринаха. Ефектите ги усещаме и до днес. Мантрата, че свободният и глобален пазар е рецепта за всяка болест на търсенето и предлагането, е все повече несъстоятелна. И това е така, защото нито е свободен, нито правилата на конкуренцията се зачитат.
🔄Светът става все по-турбулентен и непредвидим. И в контекста на национална сигурност трябва да се замислим за хранителния си суверенитет. Икономика, разчитаща основно на вноса на храни, няма как да е устойчива. При първото сътресени във веригите на доставки, ще се изправим пред повишаващи се цени, а не дай Боже, пред дефицит на храни...
❓Способен ли е българският потребител да се конкурира с немския, френския или дори британския за качествени храни? Едва ли. Разликите в покупателната способност са очевидни. Тогава? Ако не можем да си позволим да плащаме?
Свитото собствено производство на плодове, зеленчуци, храни е дефект на структурата на българската икономика. Така ставаме все по-зависими от вноса и флуктуациите на международните пазари. Всяка една криза или сътресение води до покачване на цените, оскъпяване на вноса, възможен дефицит на определени стоки. Без родно производство, което би могло да компенсира или омекоти воатилността на международните пазари, оставаме в позицията на губещите.
💡Затова през настоящата година е време да помислим за хранителния си суверенитет като държава и да предприемем широки мерки за насърчаване на българското производство. Това е политика на национален протекционизъм. Тя не е прецедент дори в рамките на ЕС. Вижте една Франция, например!
❗Нужна е широка, системна политика по подпомагане на българските производители на храни, на плодове, на зеленчуци, за да бъдем гарантирани като държава, че утре ще има какво да ядем, ако светът тръгне на зле. Това е нашата застраховка срещу превратностите на настоящето. Очевидна е нуждата от преструктуриране на държавната политика в земеделието, като сегашният модел бъде преосмислен. Фокусът трябва да бъде върху хранително-вкусовата промишленост и осигуряването на български суровини за прозводството й. Само със зърно няма да стане...
Карлос Контрера
