По повод честването на рождението на Гоце Делчев вчера в редакционната ни поща пристигна писмо, подписано от лице, което се представя като „Кирил Икономов, български композитор“. То представлява обръщение към българите и българските политици, в което се казва: „Спрете се, извинете се, не бъркайте в раната, която е отворена и кърви много години от многото политически грешки и от национал-шовинизъм. Не карайте Гоце да се обърне в гроба!„.
„Защо се обръщам към вас по този въпрос и защо имам право да говоря?!?“ – продължава в реторичен стил писмото. Като уточнява, че говори „от първо лице – от името на моя род„, композиторът разказва част от историята на своя род:
Моята баба Елена, майка на баща ми Иван Икономов, е била ятачка на Гоце Делчев и Яворов. Нейният брат – Иван Гавалюгов, е третият човек в йерархията на организацията след Гоце Делчев и Гощанов (наш кум), основният доставчик на динамит и бомби на войводата Пито Гули. Гавалюгов лично подготвя и извършва взривяването на моста на р. Ангиста! И след предателството и убийството на Гоце Делчев и Гощанов той отива през нощта при баба ми Елена и й казва: „Тафик бей не искаше да ни убива (той е бил съученик на Гоце Делчев от военното училище и командващ турската обкръжаваща войска). Но нас ни предадоха. Гоце и кумът са убити, да ги приберете!“. Баба дава храна и дрехи на брат си и на останалите четници и ги изпраща. Те заминават за Пловдив. Там взривяват турския конак и оставят бележка: „Поздрав от македонците!“. С помощта на руския консул се отправят за Бесарабия и историята оттам нататък става още по-драматична, но… (следва продължение).
Прадядо ни Ангел Герчев е последния знаменосец на Самарското знаме. Той е написал историческото писмо до султан Хамит по македонския въпрос. Ангел Герчев е бил личен съветник на Фердинанд и единствен е имал привилегията да изнася Самарското знаме до смъртта си. Носител е на два „Георгиевски кръста“, зет е на Евлоги и Христо Георгиеви. Бившият ресторант Крим на ул. „Славянска“ в София е бил домът му. С помощта на големия българин Любо Коларов и неговата фондация „Ал.Невски“ през 2008 г. издигнахме паметник на Опълченеца на ул. „Московска“, на гърба на Военния клуб. В основите на паметника поставихме гилза с послание за поколенията и диск с химна „Опълченци“, който написах за Мая Нешкова и гвардейския духов оркестър.
По майчина линия, сме свързани с рода на Борис Сарафов, войводата от с. Либяхово. Брат му е големият български артист Кръстю Сарафов – сега НАТФИЗ носи неговото име. С пищов в ръка, войводата задава недвусмисления въпрос на директора на театъра, относно бъдещата роля на братчето си: „Ке го игра ли Кръстето царот?“. Стоян войвода, войводата на Кресненското въстание, е от Икономовия род от с. Старчище, Драмска околия. Сменя името си на Карастоилов, за да предпази рода си, поради опасната си дейност. Предаден и убит в с. Ощава, където вече има негов бюст-паметник, иницииран от моята първа братовчедка, писателката Янка Радева“.
След тази кратка ретроспекция подателят на писмото припомня, че „през 1947 г. хиляди семейства са разделени. Едни – изгонени от България, от Егейска Македония през Златарево, а други – заселени в Никопол, Ахелой, Варна, Кричим… и чак през 1958 г. тези разделени родове имат среща за първи път на Кюстендилски ливади, където се издирват един друг по снимки и спомени. Установява се, че много семейства са останали в Егейска Македония, други в Пиринска Македония, една част разселени из България и хиляди изгонени във Вардарска Македония. „Представете си сега, господа псевдополитици и историци, с какво се захващате!“ – възкликва авторът.
Поантата на писмото гласи: „В жилите ни тече една кръв, а на масата сядаме трима първи братовчеди – грък, македонец и българин! Но ние се обичаме! Помнете, ние никога няма да вдигнем пушки един срещу друг!…
Затова, братя, запомнете:
1. Езикът на омразата е опасен и ненужен!
2. В момента дипломатическите ни отношения с Република Северна Македония са достигнали най-ниската си точка. И за да върнем отново братските си взаимоотношения, е нужно търпение и много работа в правилната посока от двете страни.
3. България е в тежка криза – финансова, политическа, демографска, конфликтът е опасен и излишен! Буре с барут!
4. Лично присъствах, когато през 1978 г. Тодор Живков на стадиона в Благоевград каза, че нямаме никакви териториални претенции нито към Гърция, нито към Югославия. Президентът Желю Желев пръв призна Македонската държава. Бойко Борисов окончателно разтопи ледовете с Гърция и Македония, за което всички се радвахме“.
В заключение композиторът моли всеки, който иска да уважи рождената дата на апостола Гоце Делчев, „нека да се поклони и поднесе цветя тук, в България, на паметниците му в гр. Гоце Делчев, в Благоевград, на всяка улица и булевард, които носят неговото име, както и на гроба на баща му, намиращ се в Благоевград“ и призовава никога да не се забравят думите на революционера: „Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите!„.