В столичния квартал „Обеля“ от дни тече активна дискусия в социалните мрежи за мъж, известен сред жителите като Пешо, който често се навърта около спирките и училището в района. Според публикация на Кристина Недялкова, подкрепена от множество коментари, мъжът в последните две седмици е станал видимо по-агресивен – особено когато му се откаже огънче или реакцията не му е по вкусове.
Жителите споделят, че той обижда, удря по прозорци, чупи вещи и стряска минувачите, най-вече жени и момичета, които са принудени да минават там ежедневно.
Но под тревожните свидетелства ясно личи и друго – Пешо е болен човек, който очевидно се нуждае от медицинска помощ, а не от подигравки или страх.
„Не си е пил хапчетата… Милите, те не са виновни“
Под публикацията медицински лица и съвестни граждани се обединяват около общо мнение: мъжът страда от тежко психично заболяване и не може да се грижи сам за себе си.
„Като медицинско лице искам да ви кажа, че това се отключва при силен стрес. Той не си е пил хапчетата…“, пише една от коментиращите.
Други допълват, че психиатричните клиники са намалени, а хора с диагнози често остават без адекватно наблюдение, без близки, без лечение.
Жителите разказват и други инциденти: удряне по трамвайни прозорци, внезапни изблици, опит да бъде ударен от автомобил, след което напрежение и удряне по капак. Въпреки това, мнозина са категорични – Пешо не е „лош човек“, а човек, изоставен от системата.
В последните години в много квартали на София се забелязва същото – хора с психични заболявания живеят на улицата без грижа, без контрол, без подкрепа. Вместо лечение и социална адаптация, обществото вижда страх, а институциите – „сложен казус“. Но рисковете остават реални – както за жителите, така и за самия човек.
Какво може да се направи? Жителите в „Обеля“ настояват да се подаде сигнал към:
Психиатричната мобилна служба,
Социалните грижи,
Дирекция „Социално подпомагане“,
Полицията, ако се наблюдава непосредствена опасност.
Целта не е наказание, а помощ – Пешо се нуждае от лечение, наблюдение и социална подкрепа, преди да се стигне до по-тежки инциденти.
Хората в квартала са изплашени, и това е напълно разбираемо. Но зад тази история стои и другата страна: един слаб, объркан и болен човек, който според съседите някога е бил кротък, а днес просто не може да контролира поведението си.
И докато страхът е естествен, безразличието – не е. Пешо има нужда от помощ, а кварталът – от спокойствие. Двете неща могат да вървят ръка за ръка, ако институциите поемат своята отговорност.
