Правителството в скоро време трябва да определи минималната заплата и линията на бедност за 2025 г. Страната ни има ангажимент да въведе в законодателството директивата на ЕС за адекватни минимални заплати. От страна на социалното министерство имаше заявки, че ще бъде предложена пенсионна реформа. С въпроси трябва ли да бъде променена формулата за определяне на минималната заплата, необходими ли са промени в правилата за определяне размера на пенсиите и какво увеличение на заплатите в администрацията трябва да бъде заложено в бюджета за 2025 г. „Труд“ се обърна към финансиста и главен икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев.– Г-н Кацарчев, предстои правителството да определи минималната заплата за 2025 г. Каква според Вас ще бъде минималната заплата догодина по действащата в момента формула. Необходима ли е промяна на формулата за определяне на минималната заплата?– Около 1080 лв. трябва да е минималната заплата за следващата година по действащата в момента формула. Минималната заплата се изчислява като 50 процента от средната заплата за 12 месеца назад – за първото полугодие на тази година и второто полугодие на миналата година. Така изчислената минимална работна заплата е значително под жизнения минимум, който е около 1500 лв. за тази година.При съществуващите прогнози за макроикономиката, за догодина вероятно ще достигне 1550 лв. средногодишно. Ако приемем, че минималната заплата е 1080 лв., а 1550 лв. е жизненият минимум, излиза, че няма как с една минимална работна заплата да се оцелява. Ако сложим и данъците и осигуровките върху 1080 лв., чистият доход пада значително до около 840 лева което не е достатъчно за нормален живот. Затова ние ще продължаваме да настояваме формулата за определяне на минималната заплата да бъде актуализирана, така както е записано в самата директива на ЕС – минималната заплата трябва да бъде адекватна. Адекватна означава, че човек трябва да покрива жизнените си нужди с минималната заплата.
– Как определяте нивото на жизнения минимум– Жизненият минимум се определя от синдиката на КНСБ по методика, която е одобрена от международните институции и се използва в много държави. При нас тя не е легализирана като методика, но би трябвало да се легализира, за да е ясно къде точно се намира границата на това човек да живее без лишения с определен размер доход.
– По отношение на облагането на доходите на гражданите, трябва ли да бъде въведен необлагаем минимум?– Задължително трябва да има необлагаем минимум. По наше виждане, на КТ „Подкрепа“, той трябва да е равен на жизнения минимум. Една проста система на данъчно облагане, при която доходи до жизнения минимум трябва да бъдат облагани с нула, от жизнен минимум до праг на богатство трябва да бъдат обложени с определен процент, а над прага на богатство да бъдат обложени с друг процент, така че за тези, които попадат в диапазона между жизнен минимум и праг на богатство ефективната данъчна тежест да не надвишава 12 на сто, тоест да се запази около 10 на сто, тъй като това обхваща масата от работещите.
– Директивата на ЕС за адекватни минимални заплати изисква голяма част от работещите хора да бъдат обхванати от колективни трудови договори. В България изпълнено ли е това условие?– В България, за съжаление, покритието на работещите с колективни трудови договори е около 28 процента. Голяма част от частният сектор не е покрит поради чисто обективни причини, а именно работодателите не желаят да преговарят със синдикатите и в някои случаи не се позволява създаването на структури на синдикални организации. Това е неофициално, няма как да бъде доказано. Но част от пътя за увеличаване на работните заплати е през колективното трудово договаряне. Последните няколко месеца няма свикани заседания на работните групи нито по отношение на определянето на минималната заплата, нито по отношение на максималния осигурителен доход.В момента тече обществено обсъждане за нивото на линията на бедност за следващата година. Цялото това нещо виси във въздуха и социалните партньори не участват, а би трябвало диалогът да се засили, предвид световните тенденции. Световните борси са на червено, което също е някакъв индикатор, че нещо се случва в света, което неминуемо ще доведе и при нас някакви ефекти, обикновено те са отрицателни. Но не виждаме наши политики, които да противодействат на такъв тип отрицателни влияния.
– Каква е практиката в други държави от ЕС по отношение на въвеждане на директивата за адекватни минимални заплати?– В три държави колективното трудово договаряне е близо до 100 процента. Това е следствие от историческите им дадености. В Източния блок схемата е доста различна от Западния блок. При нас при демокрацията се разруши синдикализма в голяма степен. Затова големи, структуроопределящи предприятия изчезнаха от пейзажа. Това доведе до срив в колективното трудово договаряне и затова ние сме на този хал. В другите държави има законодателни изисквания, дори изисквания към фирмите, които участват в обявени процедури за обществени поръчки, да имат сключени колективни трудови договори със синдикатите. Но при нас засега не се вижда какво може да бъде направено.Това, което предлагаме, е първо фирми, които участват в обществени поръчки, да имат сключени колективни трудови договори. Второ, социалните разходи, договорени с колективен трудов договор, да не бъдат облагани с еднократни данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане. По същия начин да се помисли по отношение на социалните придобивки и данъка върху доходите на физическите лица.Тоест трябва да се гарантира, че когато има сключен колективен трудов договор, който създава по-благоприятни условия за работника или служителя, тези допълнителни придобивки не трябва да бъдат облагани с данъци и осигуровки, в някои случаи, за да има интерес към колективното трудово договаряне. Знаем, че има абсолютно неравенство между доходите от труд и доходите от капитал по отношение на данъчно-осигурителната тежест. Доходите от капитал са с пъти по-ниска данъчно-осигурителна тежест. За това също трябва да бъде помислено какво се случва. Защото в цял свят се наблюдава засилване на неравенствата между доходите, и доходите на управляващите фирмите вече са значително по-големи от това, което получават работещите в даденото предприятие.
– Минималната заплата в България продължава да е най-ниската в ЕС, тя е по-ниска дори от минималната заплата в Сърбия и Турция. Реално ли е да догоним страните от Западна Европа по заплати при положение, че в номинално изражение заплатите там нарастват повече отколкото в България?– През последните години имаме по-осезаемо увеличение на минималната работна заплата. Но, ако екстраполираме ситуацията, тоест поставим всички в прогнозната макрорамка за това какво ще се случва, не се вижда на хоризонта това догонване на доходите и жизнения стандарт на работещите, или поне не в обозримо бъдеще. Това може да се случи, само ако имаме силно централизирана, последователна и устойчива икономическа политика, която да доведе до значителен икономически ръст и до повишаване благосъстоянието на хората. Но това не се вижда. Липсват политики. Въпреки че идват избори, отново не виждаме политики, които да бъдат вкарани и да бъдат насочени към хората.
– Работодателите обясняват, че заплатите в България са ниски заради ниска производителност на труда, но на какво се дължи тази ниска производителност?– Тази дъвка за ниската производителност се дъвче постоянно, но работникът не отговаря за производителността на труда. Инвестициите в нови технологии са задължение на работодателя, а не на работника. Повишаването на квалификацията на работника е задължение основно на работодателя. Ако той инвестира в нови технологии, той трябва да направи така че работниците да могат да работят с новите технологии, и от това естествено зависи самата производителност на труда. Друг фактор е цената на енергията. Както виждаме, България е с едни от високите цени на енергията. Виждаме какво се случва и как реагират работодателите на неадекватността на пазара на електроенергия и до какви нива на цените се стига. И отново започваме да компенсираме, вкупом цялата държава, работодателите за високите цени на тока. Това също влияе върху себестойността и конкурентоспособността на българското производство.
– Служебното правителство предлага линията на бедност за 2025 г. да бъде повишена от 526 лв. на 638 лв. Смятате ли, че това увеличение е достатъчно?– Това е абсолютно недостатъчно. В момента така работи формулата за линията на бедност. Но при жизнен минимум от 1500 лв., минимална работна заплата, която догодина ще бъде около 1080 лв., и линия на бедност на половината от минималната работна заплата не звучи човешки, не звучи хуманно. Това е някаква подигравка с хората, които са най-бедни на територията на страната. Знаем, че две-трети от домакинствата са под жизнения минимум. Това засяга и пенсионери, и деца, и работещи. Много неприятна е ситуацията, но не се вижда на хоризонта нищо, което да води до подобряване на условията за живот в държавата.
– Институциите в страната вече работят по подготовката на бюджета за 2025 г. Какво увеличение на заплатите в администрацията трябва да бъде заложено в бюджета?– Покупателната способност на средната работна заплата в администрацията все още е под нивата от преди ковид. Предвид, че имаме постоянно нарастване на цените, в някои случаи беше рязко нарастването на цените на голяма част от основните стоки и услуги, заплатите се опитват да догонват този ръст. Инфлацията е намаляла, но поскъпването не е спряло, това трябва да е ясно. Ние имаме някаква конвергенция на цените на стоките и услугите в сравнение с Европейския съюз, но в същото време нямаме никаква конвергенция на заплащането на труда.
– От Министерство на финансите имаха идея максималният осигурителен доход да бъде определян ежегодно по формула. Смятате ли, че това трябва да бъде направено?– Работната група трябваше да стартира миналата година. Всъщност започна нещо като обсъждане, но спря и до момента няма нито едно заседание, нито направени предложения по отношение на това как да се определи максималният осигурителен доход. А той е свързан и с всички обезщетения, изплащани от НОИ, включително пенсиите. Трябва да се преразгледа цялата система, което е доста труден и сложен процес. Понеже няма нито предложения, нито обсъждания ние нямаме представа като синдикат какво всъщност се мъдри в главите на нашите управляващи.
– По отношение на държавните пенсии от доста време експерти и депутати говорят, че размерът на пенсиите трябва да бъде съобразен с осигурителния принос на хората, смятате ли че са необходими промени във формулата за определяне на пенсиите?– Би трябвало. В момента за определяне на пенсиите и линията на бедност основен фактор е средният осигурителен доход и средната работна заплата. А всъщност не това е водещото. Водещи по отношение на системата са жизненият минимум и максималният осигурителен доход. Ако тези два елемента не участват във формулите, това означава, че изкривяването е гарантирано и обедняването също е гарантирано.
– Близо една трета от хората с пенсии за стаж и възраст взимат минималната пенсия. Какво означава това – че една трета от хората са работили на минимална заплата, че минималната пенсия е много висока или останалите пенсии, над минималната, са твърде ниски и нещо във формулата за определянето им трябва да бъде променено?– Това отново е резултат от формулата, има един поставен праг отдолу, който отново не е съобразен със ситуацията в страната. Да, трябва да се гледа осигурителния принос по отношение на това, че минимума, който е сложен за осигуряване, е в размер на X лева, оттам минималната пенсия трябва да бъде в размер на Y лева, но въпросът е дали тези пари са достатъчни и дали това трябва да е подходът. Всички знаем, че в много сектори укриват доходи от гледна точка на данъчно и осигурително облагане и по този начин продължава да се изкривява цялата система. Едните не плащат, а другите искат да получат. Страхът в хората е голям и поради тази причина те не могат да реализират правата си, не могат да участват под някаква форма в синдикат или в сдружение на работници и служители, с които да защитават правата си. А времето за пенсиониране в един момент наистина идва и човек се чуди защо получава ниска пенсия. Тук основният проблем са формулите за изчисляване на пенсиите.
– В понеделник имаше голям спад на индексите на фондовите борси по света. Как това ще се отрази на частните пенсионни фондове в България?– Най-потърпевши обикновено се оказват пенсионните фондове, които инвестират в ценни книжа част от активите си, след това са банките и частните инвеститори. Това неминуемо ще доведе до колапс в някои системи, които вероятно отново ще бъдат спасявани, ако това на борсата продължи още малко. Защото три дни поред означава, че нещо не е наред в системите. Очакваме да видим какво ще се случи, но потърпевши са тези, които инвестират в ценни книжа, независимо дали са корпоративни или държавни.
Нашият гостАтанас Кацарчев е финансов експерт, бил е началник на политическия кабинет на министъра на земеделието, член на надзорния съвет на Българска банка за развитие, и зам.-министър на финансите. Има магистърска степен от Университета по архитектура, строителство и геодезия. Специализирал е данъчно облагане на неправителствени организации във Вашингтон и европейска фискална система и данъчна администрация в Мадрид. Бил е шеф в отдел “Имуществени данъци и такси” в Министерство на финансите, а след това и шеф на дирекция “Данъчна политика”. Като зам.-министър е отговарял за данъчната администрация, митниците, Агенцията за държавни вземания. Сега е главен икономист на КТ “Подкрепа”.Източник: narod.bg
