Последиците от смяната на режима във Венецуела са с истински глобален характер, пише в. "Файненшъл Таймс". Провъзгласяването на "доктрината Донро" — в съчетание с действията на Тръмп за сближаване с Русия и Китай — показва неговата симпатия към световния ред, организиран около сферите на влияние на великите сили, пише изданието. (Тук следва да се отбележи, че реално режимът в Каракас не е сменен, а е поставен пред избор - "или..., или...").
В същото време САЩ официално заявиха "правото" си върху Западното полукълбо - Държавният департамент го обяви за изключителна зона на интереси на страната, фактически възкресявайки старата доктрина на Джеймс Монро. "Това е НАШЕТО полукълбо и президентът Тръмп няма да позволи да се заплашва нашата сигурност", написа ведомството в социалната мрежа Х.
В това обаче няма нищо ново - през декември администрацията на Тръмп прие нова стратегия за националната сигурност на САЩ. Тя провъзгласи завръщането към доктрината "Монро" - принцип, приет в САЩ през XIX век, според който държавите от Източното полукълбо не трябва да оказват влияние върху Западното полукълбо.
Сега Тръмп отново подчерта желанието си да установи контрол над острова, въпреки че той е автономна част от Дания. А скоро след операцията във Венецуела Кейти Милър, съпругата на Стивън Милър, заместник-шефа на администрацията на Тръмп, публикува карта на Гренландия, покрита със звездно-раирания флаг на САЩ, с надпис: "СКОРО".
Анексирането на част от територията на съюзник от НАТО би било много по-радикална стъпка от свалянето на авторитарен лидер в Латинска Америка. Администрацията на Тръмп обаче от известно време подготвя реторика за стъпка по отношение на Гренландия, като обвинява датчаните, че не са се справили с управлението на острова.
Като се има предвид откровеното презрение на тази администрация към европейските съюзници, опитът за анексия от страна на САЩ не може да бъде напълно изключен, коментира "Файненшъл Таймс".
Междувременно Стивън Милър коментира пред Си Ен Ен публикацията на съпругата си, в която Гренландия беше оцветена в цветовете на американското знаме. Според Милър "това е била официалната позиция на правителството на САЩ от самото начало на администрацията на Доналд Тръмп".
На какво основание Дания претендира за контрол над Гренландия? На какво се основават териториалните им претенции? По каква причина Гренландия е колония на Дания? — каза той пред Си Ен Ен. Според него Гренландия трябва да бъде част от Съединените щати, за да защити интересите на Арктика и НАТО.
В отговор на въпроси за възможен сценарий с употреба на сила, Милър не изключи възможността за силово завземане на острова, но даде да се разбере, че няма да има война за Гренландия.
"Няма никаква необходимост дори да се мисли или говори за това в контекста на военна операция. Никой няма да се бори с Съединените щати по военен начин заради бъдещето на Гренландия, уточни той и подчерта, че употребата на сила срещу други страни е "железен закон на света".
"Може да се говори колкото се може за международните приличия и всичко останало, но ние живеем в света, в реалния свят, който се управлява от сила и мощ. Това са железни закони на света", обясни чиновникът.
Той допълни, че САЩ използват армията си за защита на интересите си в Западното полукълбо и ще се държат като суперсила.
И тъй като в социалните мрежи се появиха коментари от рода "не казвайте на Тръмп къде е Португалия", следва да се уточни, че от географска гледна точка Западното полукълбо е разположено на запад от Гринуичкия меридиан и на изток от 180-ия меридиан и към него спадат части от Европа, разположени на запад от Гринуич (Исландия, Ирландия, Португалия, по-голямата част от Испания, Великобритания, част от Франция), част от Африка, Антарктида, Атлантическия океан, Америка, част от Чукотския полуостров (тоест Русия) и голяма част от Тихия океан.
В политическия дискурс обаче изразът "Западно полукълбо" най-често се използва като синоним на Америка като част от света (т.е. Северна и Южна Америка заедно).
Дания беше разтревожена от намеренията на САЩ по отношение на Гренландия още преди Доналд Тръмп да изпрати войски и бомбардировачи във Венецуела през изминалия уикенд, но сега датчаните са наистина обезпокоени - и не без основание.
Дори ако този огромен остров не е следващата точка в списъка с "придобивки" на американския президент (където, по всяка вероятност, вече фигурира Колумбия), той изглежда твърдо решен да го придобие, преди да напусне поста си.
Причините за безпокойството на Дания излизат далеч извън рамките на многократните изисквания на Тръмп да бъде предаден островът - изисквания, които станаха особено осезаеми малко преди Коледа, след назначаването на губернатора на Луизиана Джеф Ландри за специален пратеник за реализиране на тази цел, пише агенция Блумбърг.
Посланието беше повече от ясно: Луизиана даде името си на една от най-големите териториални сделки в историята на САЩ - покупката от Франция през 1803 г., а самият Ландри директно заяви, че се е ангажирал да "направи Гренландия част от Съединените щати".
Проблемът за датския премиер Мете Фредериксен е същият като този за Европа като цяло: в един свят, където правото е на този, който има повече сила, и който Тръмп активно формира, те почти нямат карти в ръцете си.
Европа е изградила цялата си икономическа и отбранителна архитектура около основания на правила и съюзи ред, създаден от САЩ за своите партньори след Втората световна война. Сега обаче те са твърде зависими от американското въоръжение, за да се противопоставят на начина, по който Тръмп разрушава този ред - с активното съдействие на фигури като Владимир Путин, пише агенцията.
Фредериксен полага много усилия, за да отблъсне последните претенции на Тръмп към Гренландия, но езикът, който използва, е много показателен. Тя посочва, че САЩ нямат право по международното право да завземат датска територия, че двете страни са близки съюзници, че Тръмп изобщо не е длъжен да притежава острова, за да гарантира американската сигурност, и че подобна стъпка би противоречала на демократичната воля на около 57 000 жители на автономната датска територия. Всичко това е безспорно вярно.
Но всичко това напълно пренебрегва факта, че действията на Тръмп във Венецуела през изминалия уикенд ясно показаха: нито един от тези аргументи не го интересува.
Това не означава, че свалянето на президента на Венецуела Мадуро задължително ще доведе до лоши последствия за страната - летвата, поставена от диктатора, беше престъпно ниска. В случая с Гренландия обаче ситуацията е коренно различна. Тук е много по-уместно да се правят паралели не с Венецуела, а с Крим, коментира Блумбърг.
Крим е полуостров, който Путин отне от Украйна през 2014 г., като използва целия си арсенал от средства, с изключение на официално обявяване на война, и се позовава на всякакви възможни причини, освен истинските.
Тези истински мотиви се състояха в стремежа да се прожектира руската сила в региона, който Москва счита за своя законна сфера на влияние, ако не и за имперско владение, както и в желанието да контролира ресурсите, включително нефтените и газовите находища под териториалните води на Крим.
Тръмп даде също толкова подвеждащи обяснения за действията си, твърдейки, че се е намесил във Венецуела заради участието на Мадуро в наркотрафика в САЩ (въпреки че Венецуела играе второстепенна роля в този бизнес), както и че трябва да притежава Гренландия от съображения за национална сигурност.
Ако последното отговаряше на истината, той отдавна би увеличил сегашния символичен контингент от 150-200 души на американските войски на острова. По време на Студената война там са се намирали до 6000 американски войници. Дания заяви, че е готова да обсъди възможно увеличение на военното присъствие на САЩ.
Военнослужещите от ВВС на САЩ и друг персонал работят на космическата база Питуфик на северозападния бряг на Гренландия в съответствие с договора от 1951 г., който е в сила при условие, че двете страни остават съюзници в рамките на НАТО. Но Тръмп не се интересува от съюзи, а сигурността не е неговата основна цел в Гренландия.
Както и във Венецуела - и по аналогия с Путин в Крим - той се интересува от достъп до ресурси и възстановяване на изключителната сфера на влияние в западното полукълбо.
Площта на Гренландия е три пъти по-голяма от тази на Тексас, а под повърхността й се смята, че има значителни запаси от редкоземни метали и други полезни изкопаеми, които са труднодостъпни, но изключително желани от Тръмп.
Освен това, под нейните териториални води има петрол и газ, а още повече ресурси - в границите на обширната арктическа зона, сравнима по размер с Венецуела, за която Дания е подала заявка в Комисията на ООН по границите на континенталния шелф, включително района на Северния полюс.
Тази заявка в различна степен се пресича с претенциите на Канада, Норвегия, Русия и САЩ. Ако се опитаме да предположим сроковете за възможни действия на САЩ по отношение на Гренландия, логично е да ги очакваме преди междинните избори за Конгрес през ноември, пише Блумбърг.
Що се отнася до методите, съмнително е, че дори самият Тръмп знае точно какви ще бъдат те - точно както изпращането на специални части за залавянето на Николас Мадуро не беше първият му вариант (първоначално той се опита да постигне оттеглянето на венецуелския диктатор чрез преговори).
В случая с Гренландия обаче е много по-вероятен някакъв вариант на хибридно въздействие - комбинация от сила, пари, политически натиск и дезинформация, подобна на тази, която използва Путин.
Белият дом би могъл да изплати на всеки жител на острова до един милион долара, за да гласуват първо за независимост, а след това за присъединяване към САЩ - това би струвало приблизително сума, сравнима с годишния бюджет на Държавния департамент. Но най-вероятно няма да се стигне до такива разходи.
Дания няма нито военни, нито икономически възможности да се конкурира със САЩ - и Мете Фредериксен го разбира. Копенхаген, както и цяла Европа, също е уязвим пред възможни американски мерки за натиск в търговията, по линията на подкрепата за Украйна и в сферата на собствената си сигурност, което прави конфронтацията с Вашингтон неприемливо скъпа.
Все по-очевидно става, че Европа е уязвима именно защото все още зависи от стария световен ред под ръководството на САЩ в много по-голяма степен, отколкото значителна част от останалия свят. Небалансираните търговски споразумения, манипулациите около Украйна и сега заплахите на Тръмп да завземе Гренландия са само тестови примери, потвърждаващи този извод.
При това все още не съществува нов световен "ред" — наблюдаваме само мъчителната агония на стария. Изглежда, че светът се движи към някаква форма на съперничество между великите сили от XIX век, но без - поне засега - някакъв механизъм, подобен на постнаполеоновия "Европейски концерт", който би могъл да ограничи това съперничество и свързаната с него склонност към война.
Такава структура ще трябва да отговори на безброй въпроси. Коя част от Европа, например, трябва да попадне в сферата на контрол на Русия? Къде в Тихоокеанския регион или в Хималаите трябва да минават границите на сферите на влияние на Китай, САЩ и Индия? Какво ще стане с Тайван и неговата жизненоважна полупроводникова промишленост?
И какви ще бъдат последствията за Западните Балкани, където през 90-те години на миналия век САЩ и Европа попречиха на Сърбия - доминиращата регионална сила - да променя границите със съседите си чрез въоръжено насилие и етнически прочиствания? Ще успее ли Европейският съюз - въплъщение на основания на правила международен ред - да се превъоръжи и да запази достатъчно единство, за да оцелее в познатия ни вид?
Към момента нито един от тези въпроси не може да получи изчерпателен отговор: войната в Украйна продължава, а опитът на Тръмп да наложи нова "доктрина Донро" в американския "заден двор" все още не се е превърнал в нов международен ред. Всички тези проблеми обаче - и много други - вече излязоха на преден план в световната политика, пише в заключение Блумбърг.
Източник: dir.bg
