Тайното британско оръжие - самолетоносач от лед

Най-странният военен кораб е изработен от замразени дървени стърготини 

Гигантското съоръжение е трябвало да спре немските подводници

Терминът “вундервафе” буквално означава “чудотворно оръжие”, което на теория не оставя шанс на врага. Описанието е въведено по време на войната от министерството на Гьобелс за най-новите военни разработки. Повечето от немските проекти си остават само на етап прототип, но има и реални примери за “чудотворни оръжия”. В същото време британските военни инженери често се подиграват с нереализираните германски идеи. Но скромно мълчат за собствените си творения, което е жалко, защото построеният от тях от нулата самолетоносач оставя далеч зад гърба им невинните германски забавления, които съществуват само на хартия.

В началото на 40-те години на миналия век британският флот е в тежко положение. Въпреки че Великобритания традиционно се смята за морска сила, тя не може да се сравни с германската военна машина. До 1942 г. немците потопяват 143 британски кораба. Военните операции изискват прехвърляне на голям брой войски и оборудване, но има катастрофален недостиг на воден транспорт и ескортни кораби. Затова британският учен Джефри Пайк предлага на Чърчил смела и амбициозна иновация: използване на естествен лед за военни цели. Какъв вид? Айсберги, разбира се!

Ледена крепост

Изграждане на прототипа на остров Патрисия, Канада.

Идеята не е нова и е доста проста. Взема се подходящ блок лед, от които има много плаващи около Гренландия, отрязва се горната му част и се поставя оборудване върху получената платформа. Главно самолети, които, благодарение на размера на айсбергите, могат да излитат от тях.

За да се предотврати носенето на айсберга из морето като торба за боклук в локва, той се оборудва с витла и тласкащи двигатели. А за да избегне топенето, Пайк си представя инсталирането на хладилни агрегати, захранвани с фреон в леда.

Предложението на Пайк е одобрено от Чърчил и проектът с кодово име “Авакум” е пуснат в действие. Лесно е обаче да се говори за айсберги в тишината на офиса. Но когато Пайк се сблъска с реалността, разочарованието му е огромно. Оказва се, че истинските айсберги не са колоси с размерите на десет футболни игрища, а по-скоро конусовидни парчета лед, които след отрязване на върха се превръщат в ниска платформа, напълно неподходяща за такива грандиозни цели. Освен това, айсбергите са склонни да се напукват, разцепват и дори да се преобръщат във водата, което е напълно неприемливо.

Но Пайк намира изход, като създава материал, който нескромно кръщава на себе си - пикрит. Той се състой от замръзнала смес от дървени стърготини и вода в съотношение 1:6. След като замръзне напълно, този материал е по-здрав от обикновения лед и равностоен на стоманобетон. Освен това, пикритът не се напуква при външно механично въздействие и рикошетиращи куршуми, изстреляни по него. И най-важното е, че когато се потопи във вода, външният слой от дървени стърготини се намокря и образува кора, която предпазва цялата дебелина от топлина и топене.

Корпусът е дървена рамка, запълнена с пиктритови блокове. За да се предпази от топене, между блоковете се монтират охлаждащи тръби, а силовите агрегати, които задвижват кораба, са монтирани на опори. Тестът е проведен в Канада през лятото на 1942 г. и завършва с триумф.

Краят на “Авакум”

Идва времето за техническите спецификации и изграждането на първия действащ пикритов самолетоносач. И тук започват трудностите, или по-скоро пълното объркване и нестабилност.

Адмиралтейството иска да изстрелва тежки двумоторни бомбардировачи от “Авакум”. Следователно дължината на палубата трябва да бъде поне 600 метра, включително хангарите за самолети - цели 800 метра. Щабът на междуведомствените операции изисква самолетоносачът да бъде защитен от бомби и торпеда. Поради това към проекта са добавени стоманени бордове върху пикритови блокове. Чърчил изразява желание “Авакум” да може да превозва едновременно до 15 000 войници и 200 изтребителя, увеличавайки дължината на самолетоносача до 1200 метра. Адмиралтейството иска обхват до 7 000 морски мили, което налага дизайнът да се преработва отново.

И тогава Канада се намесва. Министерството на околната среда изчислява, че изграждането на флотилия от такива самолетоносачи, които да запълнят ледените блокове с целулоза, ще изисква изсичане на почти всички канадски гори и унищожаване на стотици езера.

И докато специалисти непрекъснато правят промени в проекта на бъдещия “чудо-носач”, а дипломати преговарят с канадски политици и природозащитници, настъпва 1943 г. По това време британската авиационна индустрия успява да увеличи обхвата на основните си самолети, а Чърчил догововаря с Португалия използването на авиобази на Азорските острови, необходими за защита на конвоите. Накрая флотът получава нови ескортни самолетоносачи.

Това окончателно слага край на проекта “Авакум”, който би струвал 900 000 британски лири (на самолетоносач). Що се отнася до прототипа, той остава в Канада. Британското “чудо-оръжие” лежи закотвено на открито и, постепенно се топи. Но пикритът се оказва наистина издръжлив материал - отнема три години, докато слънцето и дъждът разтопят модела. Останалите парчета дърво и дървени стърготини се утаяват на дъното на езерото Патрисия, където са и днес.

Автор: Румяна Генадиева

trud.bg