Украйна се сблъска с голяма пречка - вето от Унгария. Какви са вариантите за заобикалянето му, доколко те отговарят на украинските интереси и на какъв етап от европейската интеграция се намира Украйна като цяло в момента, според журналиста от РБК Украйна Роман Кот.
Като цяло в Европейския съюз има много бюрокрация. Понякога тя е полезна - действа като „защита от глупост". Но по-често е вредна - по-специално когато става въпрос за присъединяването на Украйна към ЕС.
По този път Киев вече е приел три знакови гласувания: за статут на кандидат, за официално откриване на преговорите и за откриване на рамката за преговори. Нямаме търпение за четвъртото гласуване - за откриване на преговорни клъстери.
Всъщност, откриването на клъстери е началото на официални преговори по отделни тематични блокове от достиженията на правото на ЕС. Общо има шест клъстера: Основи; Вътрешен пазар; Конкурентоспособност и приобщаващ растеж; Зелена програма и устойчива свързаност; Ресурси, селско стопанство и сближаване; Външни отношения.
Всеки клъстер обхваща няколко глави, в които Украйна хармонизира законодателството си с нормите на Европейския съюз. Общо има 35 такива глави. Когато законите бъдат приведени в съответствие с европейските норми, клъстерите следва да бъдат затворени. И след това едва политическото решение на Европейския съюз за присъединяването на Украйна.
Проблемът с ветото
Поне първият клъстер трябваше да отвори врати през юли. Това обаче все още не се случи поради позицията на Унгария. През тази година премиерът на страната Виктор Орбан зае особено твърда позиция, предимно поради вътрешнополитически съображения. На изборите догодина той определи Украйна като основен външен враг , срещу който сплотява собствените си избиратели.
Брюксел отдавна се опитва да направи нещо по въпроса. Например, по инициатива на председателя на Европейския съвет Антонио Коща се предлага отварянето на клъстери да не се извършва единодушно, а с квалифицирано мнозинство - поне 55% от държавите членки (в момента 15 от 27), представляващи поне 65% от населението на ЕС.
Коща се опита да убеди лидерите на ЕС да подкрепят иновацията по време на неотдавнашна обиколка в няколко страни и срещи в кулоарите на Общото събрание на ООН. А държавните глави на държавите членки обсъдиха идеята изцяло миналата седмица в Копенхаген. Все още обаче няма решение. Според Politico, Франция, Нидерландия и Гърция, освен Унгария, имат своите възражения. Дискусиите в момента продължават.
Въпреки че отхвърлянето на принципа на единодушие излезе на преден план в контекста на Украйна, проблемът е по-широк. Той е много удобен инструмент за малките страни от ЕС да промотират интересите си редом с големи сили като Германия или Италия. Освен това, той позволява на отделните страни да ограничат процеса на присъединяване на своите антагонисти. Например, Гърция може да направи това по отношение на Турция, България по отношение на Северна Македония, а Хърватия по отношение на Сърбия.
Възможности за преодоляване на ветото
Въпреки тези трудности, Киев е решен. Не на последно място, това се дължи и на политическата динамика в Унгария. През април следващата година Орбан вероятно ще загуби властта - за първи път от много години той има опонент с много реален шанс за победа, лидерът на партия „Тиса" Петер Мадяр.
Така че, изглежда, че просто трябва да изчакаме до април, без официално да вземаме политическо решение за откриване на преговорни клъстери, и засега да се занимаваме с технически въпроси. Този вариант има своите поддръжници както в Брюксел, така и сред страните, които традиционно се считат за „защитници" на Украйна в ЕС.
„Категорично подкрепяме необходимостта, ако не и невъзможността, да се включат 27 държави членки на ЕС, което би позволило на Украйна и всички държави членки, с изключение може би на една (Унгария - бел. ред.), да напреднат в преговорите за присъединяване на Украйна", заяви пред RBC-Украйна посланикът на Литва в Украйна Инга Станите-Толочкиене.
Според нея това ще ни позволи да започнем да работим по всички въпроси, които могат да възникнат за държавите-членки на ЕС в контекста на преговорите, и да свършим тази работа „неформално, ако в момента е невъзможно да се придвижим официално".
Този подход обаче създава допълнителни предизвикателства за Украйна. Първо, въпреки проблемите у дома, Орбан все още има много реален шанс да остане на власт.
Второ, по време на преговорите между Украйна и Европейския съюз ще са необходими решения, които имат правна сила. Това важи особено за онези преговорни глави, където компромисите трябва да бъдат одобрени с гласуване на всички страни от ЕС. Например в областта на икономиката и търговията, в която Украйна има редица противоречия със своите съседи.
„В момента първият клъстер, „Основи", е половината от битката. След това, когато отидем на „Вътрешен пазар", където трябва да договорим преходни периоди и други секторни раздели. С кого ще преговаряме? Просто трябва да гласуваме за всичко това. Трябва да бъде одобрено", каза пред РБК-Украйна Любов Акуленко, изпълнителен директор на неправителствената организация „Украински център за европейска политика".
Ще има общо около 70 такива гласувания - по отварянето и затварянето на всяка от 35-те глави в рамките на клъстерите. Така че съществува риск самите преговори да се проточат много дълго време поради ветото на една или друга държава. И не непременно на Унгария.
Всъщност Европейският съюз се е хванал в капан с тази практика. Какъвто и да е изходът, той трябва да бъде намерен до края на годината - докато Дания е председател. Следващият лидер на ЕС е Кипър, който има съвсем различни приоритети. В началото на септември посланикът на Кипър в Украйна Михалис Фирилас отбеляза, че страната му счита принципа на единодушие за важен.
„Това е един от най-важните елементи за продължаване на политическия процес в Европа - без желание да се държи някой като заложник. Същевременно това са определени механизми, чрез които могат да се изразят националните интереси", каза посланик Фирилас.
Политическа воля в Украйна и ЕС
Въпреки проблемите с отварянето на клъстери, техническата работа по европейската интеграция на Украйна продължава както в Брюксел, така и в Киев. Миналата седмица беше завършен скрининг на украинското законодателство за съответствие с нормите на ЕС.
Както отбеляза вицепремиерът по европейската и евроатлантическата интеграция Тарас Качка, общо 34 двустранни срещи са проведени в рамките на общо 66 дни. В тях са участвали представители на над 70 украински власти, от Върховната рада и Министерския съвет до съдебните и правоохранителните органи. По този повод в Киев пристигна европейският комисар по разширяването Марта Кос. Според нея бързото приключване на скрининга само по себе си е постижение.
„Завършихме този процес за по-малко от година. Това е по-бързо от всичко, което сме правили досега", отбеляза Кос.
Очаква се докладът от скрининга да бъде готов през ноември, но вече е ясно къде Украйна има пропуски и къде ще има по-малко работа.
„Някъде постигнахме доста добър напредък, някъде постигнахме, както се казва на езика, използван от Европейската комисия, много, много скромен напредък. Причините са различни, но готовността на партньорите да помогнат беше ясно демонстрирана от примера на тези скрининг сесии", каза Вадим Галайчук, депутат, заместник-председател на Парламентарната комисия по европейска интеграция, пред РБК-Украйна. Според него става въпрос за подготовка на специфичен план за всеки от разделите - как да се постигне съответствие със законодателството в определена област. Освен това ЕС е готов да използва различни финансови инструменти, така че украинският бизнес и държавата като цяло да могат да продължат процеса на адаптация. На първо място, това може да бъде „Инструментът за предприсъединителна помощ" (ИПП) за финансиране и техническа подкрепа на Украйна.По време на преговорите стана ясно също, че е необходима много открита комуникация, за да не се създава отново впечатлението, че Украйна отказва да изпълнява задълженията си и търси заобиколни решения или специални условия за себе си.
„Няма такова нещо, има напълно нормален процес на преговори относно това как вървим, откъде да вземем средствата, за да постигнем това съответствие (със законодателството, - бел.ред.), в какви срокове реално можем да изпълним задълженията си", подчерта Халайчук. В същото време в ЕС все още се усеща послевкусът от историята с НАБУ и САП и първите мащабни протести в Украйна по време на голямата война. Не става въпрос за конкретни преговори, а по-скоро за общи промени в отношението към Украйна. Както събеседниците на изданието заявиха веднага след скандала, процесът на украински реформи ще бъде наблюдаван много по-внимателно. В реч в Киев европейският комисар Кос отбеляза, че военният опит и технологии на Украйна я правят незаменима за Европа. Същевременно тя подчерта, че Украйна не бива да допуска никакъв регрес в реформите, включително в борбата с корупцията.
„Това (военната мощ на Украйна - бел. ред.) е фонът, на който функционира нашата политика за разширяване днес. Но това не означава, че трябва да бъдем снизходителни към фундаментални реформи и просто да направим Украйна член възможно най-скоро. Върховенството на закона, борбата с корупцията и силните демократични институции гарантират силна Украйна", каза европейският комисар.В юлската история с НАБУ и САП имаше грешки и от двете страни, подчертава литовският посланик Инга Станите-Толочкиене.
„Що се отнася до ЕС, нашите очаквания не бяха формулирани достатъчно ясно. А що се отнася до Украйна, най-вероятно нямаше очаквания, че хората ще подкрепят решително онези институции, които представляват постмайданската антикорупционна архитектура. Вярвам, че сега е важно да не се допускат по-нататъшни грешки от нито едната страна. Ако наистина сериозно искаме да продължим бързо напред, тогава трябва да действаме на 120%", каза тя в коментар за РБК-Украйна.
Кой е отговорен за преместването в ЕС?
Всичко това означава нови предизвикателства и много работа за украинските власти. Като цяло целият процес на европейска интеграция се ръководи от специализиран вицепремиер. На 17 юли Тарас Качка беше назначен на тази позиция вместо Олга Стефанишина. Тази работа не е нова за него. Преди това Качка беше заместник-министър на икономиката - търговски представител на Украйна и отговаряше за икономическото измерение на отношенията с ЕС. Освен това беше обновен и целият състав на правителството.На практика това доведе до временни кадрови смущения. Правителството одобри новия състав на Междуведомствената работна група за осигуряване на преговорния процес едва миналата седмица.
Успоредно с това Качка обяви широки консултации с бизнеса относно адаптирането на законодателството, за да се вземе предвид тяхната позиция относно адаптирането на украинското законодателство към нормите на ЕС. Този процес, каза той, има за цел да гарантира, че реформите са практични и отговарят на нуждите на предприемачите, опериращи на вътрешния и европейския пазар.
„Стефанишина беше в лесната фаза - подготовка на пътни карти и преминаване на проверки. Ако първият клъстер се отвори, Качка е навлязла във фазата на директни преговори и разработване на законодателство. Тук е много по-трудно да се постигнат някакви резултати - трябва да се промени законодателството, а също и да се комуникира с бизнеса. А след това да има гласове в Радата, за да се гласува всичко това", отбеляза Любов Акуленко пред изданието.
Що се отнася до съответната комисия на Върховната рада, досега не е имало сериозни смущения в комуникацията с новия вицепремиер.
„Един от основните моменти, които бих искал да отбележа, е, че не усетихме никаква пауза в тази работа. Че има промяна в екипа и е необходимо да му се даде допълнително време - не. Тоест, всичко върви с темпото, което планирахме, и дори по-бързо", каза Вадим Галайчук пред РБК-Украйна.
Друго нещо е, че е все по-трудно да се намерят гласове в камарата за приемане на закони. Както писа RBC-Украйна , единното мнозинство отдавна съществува само формално на хартия. Преди това депутатите от „Слугата на народа" постоянно осигуряваха около 180 гласа, но сега ядрото им се е свило до 120-130 мандата. Останалите 50-60 гласа трябва да се „взимат" ръчно всеки път. Въпреки че законите за европейска интеграция често се подкрепят от опозицията, това все пак добавя политически рискове за бъдещето.Според Акуленко, някои предизвикателства ще се съсредоточат върху включването на други държавни органи. По-специално, що се отнася до първия клъстер „Основи". В неговите рамки трябва да се направят нови промени по отношение на съдилищата, органите за борба с корупцията, структурите за сигурност, границите и др.В същото време, външното предизвикателство пред европейската интеграция на Украйна все още изглежда по-сериозно, въпреки че има основателни надежди за преодоляването му.
„Украйна ще бъде в Европейския съюз, със или без Орбан, защото това е изборът на народа на Украйна", заяви президентът Володимир Зеленски на 6 октомври.
