Вашингтон е все по-загрижен за уязвимостта на САЩ спрямо доминацията на Пекин в производството на редкоземни метали. На фона на ескалиращите търговски спорове, администрацията на Доналд Тръмп ускорява търсенето си на критични минерали, за които Съединените щати биха могли да зависят от Китай. Един от неочакваните фокусни точки на тази нова стратегия е волфрамът - метал без известно име, но от решаващо значение за отбранителната и аерокосмическата промишленост, пише Foreign Policy.
Китайското господство
Волфрамът, известен с изключителната си плътност и рекордно висока точка на топене, се използва в лопатките на турбини, бронебойни боеприпаси и различни високотехнологични системи. В исторически план той е бил цел на геополитически битки: по време на Втората световна война съюзниците се стремят да прекъснат доставките на испански волфрам за нацистка Германия.
Днес ситуацията отново напомня за ерата на конфликтите за ресурси. Китай все още контролира по-голямата част от световната верига за доставки, като през 2024 г. представлява приблизително 80% от производството на волфрамов концентрат. Въпреки че производството извън Китай нараства, разликата остава значителна.
„Волфрамът е малък, но изключително важен пазар, особено за националната отбрана и аерокосмическа индустрия“, обяснява пред FP Крис Бери, президент на независимата изследователска фирма House Mountain Partners.
Съединените щати някога са добивали собствен волфрам, но според Геоложката служба на САЩ, търговският добив е преустановен преди около десет години. В резултат на това американските компании са изцяло зависими от вноса и рециклирането на рециклирани материали.
Въпреки че преди това не предизвикваше почти никакво безпокойство, стратегическите минерали сега се превърнаха в централна точка на напрежение в отношенията между САЩ и Китай. Вашингтон вече наложи 25% мито върху волфрама, стремейки се да намали зависимостта си от Пекин.
Пекин реагира остро. След обявяването на новите тарифи от президента Тръмп, през февруари Китай разшири ограниченията за износ на редица минерали, включително волфрам.
Американските производители веднага усетиха въздействието. „В момента има сериозен недостиг и затова цената се е увеличила повече от два пъти“, казва Оливър Фрийзен, главен изпълнителен директор на Guardian Metal Resources, която разработва два проекта за волфрам в Невада.
Нови вериги за доставки
Нарастващият натиск от Китай принуди САЩ да преосмислят цялата архитектура на глобалния добив. Минералните ресурси се превърнаха в ключов фокус на външната и вътрешната политика на настоящата администрация. Последните месеци бяха белязани от активни сделки в чужбина и нови стъпки в подкрепа на минните компании на вътрешния пазар.
Волфрамът, преди това пренебрегван от редкоземните метали, внезапно се издигна до нивото на стратегически приоритет.
Една от най-забележителните инициативи беше серия от дипломатически контакти с лидери от Централна Азия. На този фон американската инвестиционна компания Cove Capital и казахстанското правителство обявиха намерението си да изградят мащабно съоръжение за добив и преработка на волфрам. Инвестицията се оценява на 1,1 милиарда долара .
Според документ, видян от Ройтерс, металът от завода ще бъде изпратен „предимно за нуждите на правителството на САЩ и американски търговски компании“. Експертите обаче подчертават, че Централна Азия е сложен регион за американския бизнес.
„Централна Азия никога не е била лесен пазар. В исторически план Китай и Русия са го доминирали – както в производството, така и в инфраструктурата“, обяснява Грейслин Баскаран, директор на Програмата за сигурност на критичните минерали в Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS).
Въпреки това, Съединените щати възнамеряват да реализират проекта, използвайки смесен финансов модел. Американската експортно-импортна банка е изразила готовност да предостави 900 милиона долара, а Американската корпорация за международно финансиране на развитието (DFC) е изразила подобен интерес.
„Сделки като тези са сигнал, преди всичко, към Китай: САЩ са сериозни по отношение на изграждането на независими вериги за доставки“, подчертава Бери.
Опит за съживяване на минното дело в САЩ
Същевременно Вашингтон активизира вътрешните проекти. През юли Пентагонът отпусна 6,2 милиона долара на Golden Metal Resources за разработването на мината Pilot Mountain в Невада.
„Волфрамът е ключов легиращ метал за самолети, наземни превозни средства, боеприпаси и други отбранителни системи. Разработването на вътрешен източник е един от нашите стратегически приоритети“, каза Вик Рамдас, изпълняващ длъжността помощник-министър на отбраната по индустриалната политика.
Главният изпълнителен директор на Guardian Metal Resources казва, че компанията очаква да заработи и двата си проекта в търговска експлоатация преди края на мандата на президента Тръмп .
Конгресът засилва натиска върху чуждестранните доставчици
Интересът към волфрама нараства и на Капитолийския хълм. През юни Комисията по въпросите на Китай на Камарата на представителите изпрати писмо до канадската компания Almonty Industries, в което поиска готовност да подкрепи нуждите на американската национална сигурност. Писмото се отнасяше до големия проект на компанията в Южна Корея, едно от най-големите находища на волфрам в света.
По-късно компанията придоби проект в Монтана и обяви намерението си да премести юридическото си седалище в Съединените щати, като по този начин ефективно се превърна в основен американски производител.
„Съединените щати трябва да осигурят стабилни доставки на волфрамова руда и концентрати, както и на други минерали, критични за националната сигурност“, пише републиканският конгресмен Джон Муленаар.
Той добави, че комисията ще продължи да работи по въпроса за доминацията на Китай във веригите за доставки на стратегически минерали, започвайки с волфрам.
Иинфраструктура, технологии и години чакане
Въпреки усърдието на Вашингтон, експертите предупреждават, че не трябва да се очакват бързи резултати. Създаването на независими вериги за доставки изисква повече от просто суровини – то изисква също преработка, машиностроене, логистика и модерна инфраструктура.
Това важи особено за Казахстан, където инфраструктурата за проекта ще трябва да бъде създадена практически от нулата.
„Проектите за добив и преработка винаги са свързани с рискове, които влияят на сроковете. А в Казахстан е необходимо да се изгради значителна част от инфраструктурата“, отбелязва Баскаран. „Проектите изискват капитал, технологии и разрешителни, но това е важна първа стъпка.“
Бери изчислява, че САЩ няма да могат да започнат промишлено производство до 2030 г.:
„И това е много оптимистична прогноза .“
trud.bg