Ако не сте гледали „Дискусионно студио“ на телевизия СКАТ - водещ Стоян Иванов и с участието на прокурор Мила Георгиева - няма да научите истински важното за скорошния Потоп, който помете южното Черноморие. Големите телевизии в момента не са в състояние да ви доближат до Истината.
Могат да ви показват калта, заляла поразените селища – но до другата КАЛ, тази на неописуемите далавери, няма да ви допуснат, толкова са оплетени в явни и скрити зависимости.
Разбира се, СКАТ няма никакви шансове да получи дори някаква мижава наградка от медийното соаре, което всяка година – тъкмо край морето – нерядко поощрява и въпросните зависимости и най-вече Мълчанието, което тегне над съдбоносни за оцеляването ни проблеми. Вече няма и мераклии, които да се опитат да го нарушат. За мълчанието на жертвите не си струва да говорим, за да не се самоунижаваме допълнително.
Сякаш се отказахме от себе си, вече сляпо се доверяваме на някакви случайници, оставили сме се в несръчните им ръчички. Какво, по дяволите, очакваме от тях? Сещам се, какво казваше героят на един трилър: „В даден момент от разследването жертвата се пресяга от гроба и ни посочва своя убиец“ – и тази услуга ли трябва да направите на властниците си?
След всеки потоп следва фазата на будалкането, от което сме склонни да приемаме все по-големи дози. Има ни нещо – иначе как да си обясним, че това неизменно се случва. Подхвърлят ни някои удобни детайли, например: сградата „Негреско“, която всъщност предизвика потопа на „Елените“, била построена върху пресъхнало от дълги години речно корито, „заменено“ с колектор, широк 20 метра и висок 2 метра. Спестява се обаче дребната подробност, че речното корито, по
някои свидетелства, е било доста по-широко.
Някакъв германец, собственик на жилище в „Негреско“, отгоре на всичко и инженер, твърдял, че въпросният колектор бил напълно достатъчен, за да се укроти потопа, само дето не бил почистван редовно. Горкият германски разум не може да приеме, че нежеланието ни да се отървем от боклуци е неизкореним наш недъг.
На германеца направо ще му призлее, ако научи, че е задръстен не само колекторът, предназначен за келявата река Дращела – келява, келява, ама задраска/задращи само за няколко минути всички тарикатщини около „Елените“. Задръстен е от десетилетия и Големият Колектор, който трябваше/уж да ни освободи от мръсотиите, с които бе заченат и след това захранван Прехода.
Не случихме на Чистачи. Но това не бе всичко – отдадохме са сладострастно, като същински варвари, на дивашкото прочистване на Миналото, на всичко от него, което ни караше да виждаме като мъници новите властелини.
Но да оставим на мира германците – проблемът, както винаги, ще се окажат руснаците. Спомена го, по СКАТ, прокурорката Мила Георгиева – някой, все пак, трябва да ги компенсира за щетите в „Негреско“ и навсякъде другаде. А няма отпушен колектор за тази цел.
Нашите любовчии-гларуси бяха удивително изобретателни – ако българските власти ги бяха оставили свободно да прелъстяват по плажовете източногерманските фраута, Стената може би щеше да падне доста по-рано. Бизнес-гларусите на Прехода не са по-малко изобретателни.
Пак от СКАТ ще научите за някои бизнес изпълнения, които са безспорни шедьоври. Влиятелни днес бизнесмени тъкмо започвали да кроят империята си, когато пожар в съответната общинска служба изпепелил нотариалните актове на парцелите, които ги интересували. И се наложило собствениците им да бъдат доказвани със свидетели – и, разбира се, нито един от тях не сбъркал в показанията си. В крайна сметка, след съответните препродажби, въпросните парцели се оказали собственост на споменатите бизнесмени. Но нито един репортер от големите телевизии не проявил любопитство към това чудо.
Жестоко ще съжаляваме обаче, ако приемем, че всичко приключва с отмъщението на река Дращела, което трябва да „компенсира“ скандалната пасивност на правосъдието - за това многократно стана дума в предаването на бургаската телевизия. Така отново ще загърбим важните въпроси. Потопът ни отвежда – трябва да ни отведе - четвърт век назад във времето, когато се формулира философията на Грабежа.
Много пъти съм се питал, какво щеше да се случи, ако Костов не беше извършил приватизацията – неговата, по неговите разбирания. В такъв случай, той трябваше да стопанисва едно национално стопанство – а за тази роля изобщо не беше подготвен, можеше да разпродава, но не и да управлява, не разполагаше и с подходящите хора, на които да се довери.
Какво щеше да се случи, ако не се бе прикрил зад алъш-вериша? Едно след друго щяха да бъдат ликвидирани стотици предприятия, хиляди хора щяха да останат без работа и поминък – това щеше да отприщи гнева, а също и енергията им и те щяха да поискат сметка от Властта. Ето, от това се уплаши Костов.
И най-важното: той щеше да изгуби и ролята на „модератор“, към която се стремеше – да регулира по своя преценка отношенията с Опекуните ни. Затова стартира Грабежа, остави всички да се зверят в сякаш невъзможни по своята абсурдност сделки, като тези за „Кремиковци“, „Балкан“ и пр. – а сам поднесе специалните си дарове на руснаците/“Нефтохим“ и на американците/централите „Марица“. Както се вижда, те спокойно оцеляха и досега и са могъщ фактор в енергийната ни и даже в цялостната ни сигурност.
Напълни устенцата на наемниците си и се оттегли – като и досега няма особени възражения, когато го смятат за Наставника на Разграбването. Или да го приемат поне като човека, който е изхитрувал най-важните основания за Грабежа, които и досега смята за валидни. Потопа по Черноморието – като последица само от един дребен епизод от Грабежа - е само едно ручейче в сравнение с онази мътилка, която заля страната.
В крайна сметка, бизнесът остана без всякакви морални устои – не бъдете наивни, всяко оплакване на чуждестранен инвеститор, всяко бягство на инвеститор, всъщност, е протест срещу нездравата философия на Костов. Играта следваше строги предписания, стриктно очертани, наемниците му просто трябваше да ги спазват, нищо повече и това не беше проблем за тях – пак добре, че не продадоха и самото море…
А „Лукойл“- бившият „Нефтохим“ - все още е на руснаците, „Мариците“ пък все още са на американците и все още въпросните предприятия ползват странни привилегии, подходящи тъкмо за тях.
Костов пък сякаш леко скучае. Наскоро той подхвърли една идея, с помощта на която властниците биха могли да се разграничат от бившите му наемници – тя се съдържа във фразата, с която зашлеви розовата буза на Прокопиев, отгледания от самия него Принц на Приватизацията:
„Така наречените „десни“/медии – „Капитал“ и „Дневник“ оклеветиха управлението на ОДС още преди края на мандата… Обикновено такива медии са с властите, за да получи техният собственик желани законови промени, обществени поръчки или провалено наказателно преследване…“ /край на цитата/.
На какво се дължеше късният гняв на Демона на Криминалната Приватизация към неговото най-глезено чедо – това трябваше да се разчопли внимателно. Всеки днешен управник можеше да заеме малко сила от думите на Костов, да не говорим, че те бяха очевидно подканяне към правосъдната ни система.
Но да не се заблуждаваме – всичко ще бъде оставено на спонтанните напъни на река Дращела…
Кеворк Кеворкян
www.kevorkkevorkian.com
