Една стара баба преди години ми казваше, че освен сутрин човек да се измие, да си измие зъбите, да се среше, трябва и да си почисти душата, да я прегледа и след това да я пази да не се омърси. Казваше ми, че калните хора оставят кални следи и с такива не трябва да се общува. С времето осъзнах мъдростта й.
Общуването с нечисти хора рано или късно изхабява, а и оставя калните си следи по теб. Мръсният душевно човек разсъждава по друг начин, като тирбушон, пречупва принципи, мачка съвест, прескача идеали. Общуването с него ЗАРАЗЯВА с поквара.
А в политиката мръсните хора са много. Затова и там е такава кал. Няма особено голям избор - или оставаш, окалваш се до ушите и ставаш помияр, или се примиряваш и рано или късно разболяваш от насложилата се мръсотия по теб. Съвестта, когато я има, много тежко приема мълчанието и примирението.
В политиката понякога се казва, че трябва да се правят компромиси. Не, не трябва. Пътят към ада е постлан с компромиси и добри намерения. Не може да се гласува за престъпници и измамници с надеждата, че нещо добро може да излезе от това. Или по-лошо, защото няма за кого друг. Не може да се гласува за предателски решения, с витиевати обяснения, че така трябвало. Не, не трябва.
Нагледах се на изкривени души в парламента. На хора, на които на физиономиите им вече личи, че са в ада и душите им са пречупени. Там лъжата е норма, страхът обвива като мъгла всички, всеки се оглежда алчно за някакъв келепирец. Пред камерите се говори едно, в стаите на парламентарните групи съвсем друго и съвсем различно. А след това едни хора си говорят с едни други хора някъде другаде и претворяват в дела тъмните си намерения. Виждала съм уж заклети врагове да вечерят заедно в закътани ресторантчета. Виждала съм снимки на лидери с чужди посланици в околностите на София.
Всичко това омърсява. Почтените хора отдавна напуснаха политиката или са извън нея. И често биват използвани от измамниците. Защото честният човек се опитва да постъпи почтено и да помогне в името на общото дело, дори да вижда проблемите. Проблемът е, че с измамници и предатели на дълъг път не се тръгва. Те се възползват, покатерват се по гърбоовете на почтените. В политиката е дива джунгла. Там всеки, който не е в съответната глутница и няма гръб, е изяждан безмилостно.
Помните ли какви политици сме имали? Които са били смели, интелигентни? И всички напуснаха политиката или стоят далеч от нея. Системата на поквара и предателство отдавна ги е изхвърлила. И те са омерзени.
Почтеният човек трябва да гледа в сърцето и съвестта си. Те ще му покажат истината. Разумът не винаги е най-доброто в подобни ситуации, защото измамниците са умели, те са професионалисти. И е много важно да кажеш "не", преди да са те завлекли в нечестивите си дела.
Пазете се чисти. Защото България има нужда от Левски, а не от Хаджипенчович!
Елена Гунчева-Гривова
