XXI век е едва в началото си, но вече ни залива с отпадъка на човешката ненавист към себеподобните.
Кой би предположил, че тържествата и еуфорията около настъпването на второто хилядолетие, ще се окажат всъщност помен над останките на западния човек.
През последните години освирепяването на неолибералните човекоядни фашизоиди е в особен възход. Техните златоносни кокошки – радикалният ислям, абсолютната политическата власт, джендър идеологията и удобният медиен комфорт – продължават да всяват ужас сред народите, като в същото време не спират да пълнят касичката на финансовия елит.
Но тук отдавна не става дума за пари.
Говорим за Власт, за най-тираничната власт - над същността на човека. Говорим за Власт, която от години осакатява нации с хилядолетна култура и ги принизява до прост електорат.
Утре този електорат ще се събуди като сбирщина от роби.
До това ни доведоха самозабравилите се дегенерати във властта и техните слуги – добре задоволените и удобни на режима интелектуалци.
Вгледайте се! - тези хора нямат етнос, вяра, нямат пол, нямат Родина или каквато и да е друга принадлежност. Те се определят като фамозни филантропи и граждани на света, но скришом се облизват и нервно чакат робите да положат в краката им поредния къс месо от телата на техните деца.
Те живеят, за да материализират конституционната мъгла, под прикритието на която ще подменят света. Случващата се подмяна е грандиозна – почерняйки живота на обикновения човек и чрез политическите си марионетки, те му налагат смъртоносно здравеопазване, оскотяващо образование, бездуховна и пошла псевдо култура.
Изконни и най-вече естествени човешки ценности са заменени с извратени стандарти, водещи към фатална деградация.
Това е светът днес.
Това е България днес.
.........................
Но все още има места – забравени, далечни и тъжни, където от древните гени се ражда нова порода човек.
Този човек не диша струящата всяка минута медийна отрова.
Той не се храни с огризките от партийните разгули и не топи хляба си в кръвта на народа.
Той е Борещият се човек.
Сред всеобщата неолиберална смрад, Борещият се човек може и да изглежда архаично, но традициите, които го въздигат не овехтяват – те са безсмъртни.
И неговата битка ще е последната значима битка, която човечеството ще води за своето оцеляване.
Красимир Симеонов
