Когато политическият отпадък се гуши с друг политически отпадък
Да го кажем направо – политика Колю е политически отпадък. Човек, който влезе в парламента с празни приказки, после се обърна и предаде всичко, за което е говорил пред избирателите. Готов е да се продаде за малко слава, за малко внимание в медиите, за малко „важност“.
И какво прави сега този политически отпадък? Защитава Тошко Йорданов! Да, точно него – човекът, който се опита да наложи цензура над медиите, да праща журналисти в затвора и да управлява чрез страх. И политика Колю как реагира? Гуши го, оправдава го, обяснява го, като че ли това е нещо героично. Един отпадък застава зад друг отпадък и си мисли, че това го прави голям и смел.
Не е тайна, че политика Колю отдавна буди интереса на психиатрите – поведението му, тези внезапни обрати и странни оправдания будят въпроси за психическата му стабилност. Не твърдим нищо категорично, но мнозина се питат дали човек, който така безогледно защитава друг предател и се хвали със своите „смели“ позиции, е напълно на себе си.
И за да стане картината още по-куриозна – политика Колю наскоро обяви във Facebook, че би дал живота си за Слави Трифонов. Да, правилно прочетохте – живота си! Как да не се усмихнеш? Човекът, известен с предателството си, сега се изживява като рицар за друг отпадък. Сарказмът почти се самопредлага.
Тези двамата нямат избиратели, нямат подкрепа, нямат уважение. Мразени са от народа и от собствените си „съмишленици“. Какво друго им остава, освен да се държат заедно, да си мажат взаимно гърба и да се самозабравят в собственото си величие? Това е картината на българската политическа мизерия – двама политически отпадъци, които се поддържат взаимно, докато хората ги гледат с презрение и подигравка.
Политика Колю си мисли, че с тази глупава защита някой ще го аплодира. Истината? Той само доказва колко ниско може да падне човек в политиката. Гушкането с Тошко Йорданов е символ на лицемерието и предателството, който ни обгръща.
Вижте го – един политически отпадък, който защитава друг , и е готов да умре за него. Няма чест, няма принципи, няма морал. Само страх, амбиция и желание да се чувства „важен“ чрез другите. Това е политика Колю днес – срам и позор за всичко, което някога е имало смисъл в политиката.
ВИЖТЕ КАКВО НАПИСА НИКОЛАЙ МАРКОВ ДНЕС
Господин Трифонов! Слави, Тошко. Продължавайте смело напред, дори да грешите. Няма между нас човек, който да не греши, но опитът няма цена. И не грешните хора трябва да съдят други грешници, разберете го! Не навеждайте глави пред страстите на националната ни история, а направете смело онова, което смятате за правилно.
Политиката трябва да върви пред съзнанието! И много над страстите човешки.
Димитър Екатеринов