На 21 февруари вечерта руският президент Владимир Путин свика извънредно заседание на Съвета за сигурност, на което повдигна въпроса за признаването на Донецката и Луганската народни републики на фона на изостряне на ситуацията в Донбас. След среща с ключови руски служители и ръководители на правоохранителните и разузнавателните служби Путин се обърна към руснаците и говори за решението за признаване на независимостта на ДНР и ЛНР, а няколко часа по-късно подписа съответните укази, както и споразумения за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ с пристигналите в Москва представители на републиките. Освен това Путин нареди да бъдат изпратени руски въоръжени сили в Донбас, за да поддържат мира в републиките.
Западът определи решението на руския президент като нарушение на Минските споразумения. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че подобен ход подкопава усилията за мирно разрешаване на ситуацията в Украйна и предупреди Москва да не подклажда конфликта.
Малко след изявлението на Путин президентът на САЩ Джо Байдън проведе телефонен разговор с германския канцлер Олаф Шолц и с френския президент Еманюел Макрон. Политиците осъдиха решението на руското ръководство, като казаха, че то няма да остане без отговор. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен каза, че тази стъпка може да се тълкува като нарушаване на суверенитета на Украйна и отказ на Русия да поеме задълженията си по Минските споразумения. Германското външно министерство призова Русия да отмени решението си, докато финансовият министър Кристиан Линднер каза, че този ход може да доведе до изолация на Русия „в ущърб на руския народ„. Италия и Австрия също заявиха, че признаването от Путин на ДНР и ЛНР е нарушение на Минските споразумения и възпрепятства дипломатическото уреждане на украинската криза. Президентът на Молдова Мая Санду остро осъди решението на руското ръководство, докато грузинският лидер Саломе Зурабишвили нарече последните събития в Украйна повторение на 2008 г. Генералният секретар на ООН Антониу Гутиериш също се обяви против решението на Русия, като каза, че с него Москва е нарушила териториалната цялост и суверенитета на Украйна, съобщава.
В отговор на признаването от Москва на ДНР и ЛНР Байдън подписа указ, с който забранява на американците да инвестират, финансират и търгуват с републиките, както и да внасят стоки, произведени в региона. Освен това документът предвижда налагане на санкции срещу всички лица, които осъществяват стопанска дейност в ДНР и ЛНР. „За да бъде ясно, тези мерки не са свързани с бързите и трудни икономически мерки, които подготвяме в координация със съюзници и партньори в случай на по-нататъшно руско нахлуване в Украйна“, уточни прессекретарят на Белия дом Джен Псаки. Държавният департамент поясни, че указът няма да позволи на Москва да „се възползва“ от признаването на ДНР и ЛНР.
Еманюел Макрон също призова ЕС да наложи санкции срещу Русия. Ограниченията ще бъдат обсъдени на специална среща на посланиците на ЕС в Брюксел. Отделни санкции се разработват и от Канада, Австралия и Япония. Полският президент Анджей Дуда поиска незабавни санкции срещу Русия. В същото време, според Ройтерс, ЕС е решил да не въвежда ограничения срещу Русия все още, тъй като са решили да изчакат следващите стъпки на Москва.
Решението на Москва да признае Луганската и Донецката народни републики беше подкрепено от сирийския президент Башар ал Асад. Той не само приветства тази стъпка, но и изрази готовността си да признае независимостта на ДНР и ЛНР, e каза. депутатът от Държавната дума Дмитрий Саблин, цитиран от lenta.ru. Съобщава се също, че няколко държави от Латинска Америка също планират да признаят републиките на Донбас (Венецуела, Куба и Никарагуа). Подкрепа изразиха и лидерите на Южна Осетия и Абхазия. Неочаквана подкрепа дойде от Йемен: ръководството на движението Ансар Аллах, което контролира част от страната, приветства признаването на суверенитета на ЛНР и ДНР.
Сръбският президент Александър Вучич обаче заяви, че признаването на ДНР и ЛНР ще промени световния ред и ще разруши глобалната архитектура за сигурност. Политикът изрази загриженост, че последните събития ще засегнат и самата Сърбия, която през последните дни преживя силен натиск от Запада да се присъедини към санкциите срещу Русия. „Това е тежестта на нашата позиция: Сърбия е на европейския път, Сърбия винаги е подкрепяла целостта на Украйна, а от трета страна има 85 процента от гражданите, които, каквото и да се случи, ще бъдат на страната на Русия“, каза Вучич.