Хроничната разпокъсаност на българското общество става пределно опасна за държавата
След изборите два варианта - „будна кома“ или „отложено погребение“
Площадните протести силно изненадаха политическите клиентели в парламента с масовостта и гнева си. Те предизвикаха и бързата оставка на правителството „Желязков“ като по-малкото зло за ГЕРБ.
Не безплодните вотове на недоверие на опозицията или лицемерните призиви на ППДБ за улични изцепки по повод предложения бюджет.
Многомесечните медийни манипулации за успешността и безалтернативността на кабинета, натрапвани от коментатори на повикване, се сринаха смайващо и за тях. Иначе се случи напълно логично. Беше скалъпен на неубедителните за обществото основания „няма друг вариант“ и „главното е да влезем в еврозоната“. Сглобката се представи като неискрена, дори мнима.
Както и предишната също набързо събрана от подозрителни една към друга клиентелистки структури. Всичките объркани по време и място в хода на световното геополитическо земетресение. И за разлика от предишни местни политически катаклизми, сега следизборна яснота не се очертава. Затова обичайното предизборно боричкане е в гъста мъгла.
Бъдещето е тъмно не само за нашите политици, не го виждат ясно и колегите им практически навсякъде. Целият объркан и тревожен свят навлезе в период, който все по-трудно се побира в познатите политически и идеологически рамки. Еднополюсният американски модел се разпада, двуполюсният със СССР няма да се върне. Белият дом крои Г-5 и дори Г-3, отказвайки се от Г-7.
След близо четири столетия англосаксонска хегемония пред очите ни се формира многополюсен свят. Силно нестабилен, конфликтен, без поне тесен кръг универсални правила, приети за спазване от значителен брой силни държави. Не иде реч за временна турбуленция, а за букет от структурни промени, болезнени, разтърсващи.
Събития с мощно разместване на пластове, потъване на върхове и издигане на низини. Въпросът не е дали това се случва, а как отделните държави ще оцелеят в обозримото бъдеще. Предупреждение за България, че в гигантските световни трусове е заложено и екзистенциално предизвикателство.
Геополитическото земетресение, както и природното, се следва от поредица затихващи трусове, след време всичко свършва с изненадващо големи и трайни промени. Започналата като на шега уж да приключи най-много до края на 1914-а Първа световна война (ПСВ), завършва неочаквано за никого от участниците с гибелта на цели четири многовековни империи в Европа.
С края на ВСВ Великобритания, владееща дотогава около 63 процента от световната територия, остава само с един процент от нея, макар и със същото име. Свръхсилите вече са САЩ и СССР. Перестройката в СССР се оказа ограничена геополитическа катастрофа, но доведе до изчезването му и утвърждаване на еднолична световна хегемония на САЩ. Прогнозираха края на историята...
Но днес Китай е неудържим по пътя към свръхсила. Напира нагоре Индия, живна Русия. И в Доктрината за национална сигурност на САЩ виждаме идея за формиране на Г-5 в състав Китай, САЩ, Индия, Русия и Япония. С икономическа мощ съответно с 40.7, 30.5, 17.7, 7.2 и 6.7 $ трилиона БВП годишно по паритет на покупателната способност. По данни на МВФ, СБ и дори на ЦРУ!
Така изглежда световното земетресение. Как при тези числа САЩ и колективният Запад заедно и поотделно, както беше доскоро, да грабят и санкционират безнаказано, да налагат волята си по цялата планета? Как Китай, Индия и Русия, доскоро заплашвани, да не играят заедно срещу залагащия на минало величие? И коя от трите се стряска от истериите на Фон дер Лайен и Калас?
Формирането на новия световен ред е в началото си, ясно е само, че е неизбежен и засяга болезнено всички страни. Изглежда сигурно още, че многополюсният свят няма да предложи „по-добър ред“, но ще отмени комфорта някой отвън да мисли, планира и поема отговорността вместо теб.
България не може повече да живее с илюзията за външен арбитър и наставник. За 30 години т. нар. политически елит съществува в режим на делегирана отговорност - първо към Вашингтон, после към Брюксел, често и към отделни фактори оттам. В условията на разпадащ се глобален ред това вече не работи. Няма кой автоматично да гарантира стабилност, растеж и сигурност.
По-малките държави, които заменят стратегията с риторика, рискуват да придобият колониален характер. В очертаващия се нов свят да се бъбри за „ценности“ и „ред, основан на правила“ е политическа безотговорност. Изискват се реална държавна мощ, здрава икономическа база и вътрешно единство. Но у нас е пренаселено с политици, за които геополитиката е морална поза.
Хроничната разпокъсаност на днешното българско общество става пределно опасна за държавата, колкото е останало от нея. Постоянните предсрочни избори, временните „сглобки“ и управлението чрез взаимно изнудване правят страната неспособна да реагира на външни шокове. В свят на конкуриращи се центрове на сила хронично нестабилната държава е опасно уязвима.
Особено когато наоколо се е спуснала гъста мъгла, а отдолу се разместват пластове. Изправена пред извънредно сложни и трудни задачи България разполага с некачествен, слабо подготвен, частично продажен и предателски политически „елит“. Който вече е разшифрован като такъв от мнозинството граждани, затова и обречен да бъде отхвърлен. Но си кара както си знае и може.
Формулата „сглобка“ за сглобявалите се досега вече е очевидно вреден вариант, но в резултат от предсрочните избори май пак ще посегнат направят такава. Кабинет във вариант „будна кома“ за късо безплодно управление. Или да минат на варианта „отложено погребение“ с безсмисленото ходене на скръбния ритуал предсрочни избори при явната смърт на този модел.
Изгодно за Борисов и Пеевски да са заедно беше, докато не стана официално и не беше изнесено на протестните плакати. Вече им вреди, особено на ГЕРБ и Борисов. Остро е необходимо за тях тази връзка да се разкачи час по-скоро, но не е възможно. Защото в масовото съзнание е здрава и отдавнашна връзката с ДПС.
За 20-годишното му другаруване с Пеевски знаем лично от Борисов. Както и за усилията му да го вади от капана „Магнитски“. Дошло е време, в което дори за политиците важи поговорката за казаната дума и хвърления камък. И за Росен Желязков стои въпросът как така и откога Израел е наш стратегически съюзник, докато почти в целия свят го сочат за извършител на геноцид и етническо прочистване.
С пропаганден акцент за мегафоните на властта е слизането на президента Радев върху силно разкаляния партиен терен. От няколко години ГЕРБ-ДПС-ППДБ го извайват като общ за трите противник, главен обвиняем и същевременно обединителна за тях фигура.
Крайно време е да се осъзнае, че членството в ЕС не отменя нуждата от своя държавност. ЕС е в процес на болезнена трансформация и бъдещето му не изглежда никак светло. В този процес оцеляват не най-послушните, а най-функционалните държави.
Трябва да се възстанови у нас понятието за национален интерес като прагматична категория, а не като идеологическо клише. Многополюсният свят не просто променя правилата за България. Той изисква друг тип политическа класа. Която не чака указания, а ги намира след анализ; не търси одобрение отвън, а доверие отвътре; в сложностите съзира не заплаха, а възможност за маневри.
На този фон предизборната ситуация у нас изглежда особено мъглива. Партиите се боричкат тактически, но стратегически са в прострация. Повечето са продукт на еднополюсния свят и не знаят как да функционират извън него. Затова и изборите все по-малко решават и все повече отлагат.
Но смяната на този „елит“ няма да бъде революционна, нито бърза. Най-вероятно е да бъде процес на ерозия - с навлизане на нови, често некомфортни политически субекти. Това не е непременно лошо. По-опасна е илюзията, че старият модел може да бъде реставриран с козметични промени.
Автор: Д-р Илия Илиев
trud.bg
