НАП и публичните изпълнители – бухалките на държавата, докато бизнесът се бори за оцеляване
Докато малки и средни фирми се чудят как да платят заплати и да оцелеят в условия на инфлация и икономическа криза, публичните изпълнители и системата на НАП се превръщат в бухалки на държавата. Те не проверяват дали бизнесът има шанс да изпълни задълженията си – тяхната задача е една: събирай пари. На всяка цена.
Примерите са реални и болезнени. Моята фирма – Инвестстрой ЕООД, действаща и с оборот, беше застрашена от дерегистрация по ДДС, въпреки че всички документи и плащания са редовни. Целта на подобни действия е ясна: да се натрупат приходи за бюджета, без да се гледат последствията за реалния бизнес и работниците, които разчитат на тези заплати.
Фирмата на съпруга ми преживя подобно нещо – запори на сметки само с имейл, без никакъв телефонен диалог, въпреки че е подал молба за разсрочване и е обяснил, че има работници, които чакат заплати. Отговорът от публичния изпълнител:
„Не сме длъжни да отговаряме. Можем да ви дадем решение след три месеца.“
Три дни след това сметките бяха запорирани. Никакъв диалог, никакво разсрочване, никаква емпатия. Това не е единичен случай – това е системата, която превръща НАП и публичните изпълнители в бухалки на държавата, докато бизнесът се опитва да оцелее.
И докато такива запори и дерегистрации се случват, Министерството на икономиката организира луксозни банкети в хотел Хаят в Правец, собственост на Валентин Златев, при нощувка от 125 евро на вечер. Хората се бунтуват не защото не искат да плащат, а защото виждат, че системата е загубила мярка.
Точно като по времето на Кралица Антоанета, когато по време на Великата френска революция ѝ съобщават, че народът се бунтува, тя попитала защо, а ѝ отвърнали:
„Народът няма хляб.“
„Ами да ядат пасти тогава!“
И докато едни празнуват за хиляди, други се борят за оцеляване. Администрацията мисли не само за приходи, но и за луксозни банкети и бонуси за себе си. Това е причината за недоволството и бунта – докато бюрократите се наслаждават на лукс, бизнесът и хората остават в безизходица.
⸻
Инфлацията, кризата и разединението
Докато Европа и светът се движат в турбулентност, малкият и среден бизнес в България се оказва между чука и наковалнята. От една страна – нуждата да плаща заплати, да покрива разходи, да оцелее. От друга – система от 700 000 души държавна администрация, която мисли предимно за приходи и бюрократични правила, без да отчита реалността на хората.
Разделението е дълбоко. Две реалности живеят в една страна:
• Едните – държавните служители, данъчни, публични изпълнители, полицаи, които получават инструкции „събирай пари на всяка цена“ и изпълняват буквално, понякога арогантно и без диалог.
• Другите – малки и средни фирми, хора на заплата, семейства, които се борят да оцелеят в условия на инфлация и икономическа несигурност.
Примери от реалния живот:
• Моята фирма – Инвестстрой ЕООД – е заплашена с дерегистрация по ДДС въпреки дейността и отчетите си.
• Фирмата на съпруга ми е запорирана с имейл, въпреки молба за разсрочване и оборот за заплати на работници. Никой не отговаря на телефонни обаждания. Отговорът: „Не сме длъжни. Ще имате решение след три месеца.“
Това е системата, която създава безизходица, бунт и недоволство.
⸻
Публичните изпълнители и ролята на бирниците
Действията на публичните изпълнители напомнят сцените от разказа на Елин Пелин за Андрешко, където бирникът събира дългове, без да се интересува от последствията, а бедният човек остава сам с проблемите си. Точно така се държат и днешните изпълнители: арогантни, без диалог, без емпатия, следвайки нареждания отгоре.
„Разсрочка само на две вноски. Това не е наш проблем. Ще заборим сметките. Ако искаш, жалиш се на арменския поп.“
Това беше реалният разговор с публичен изпълнител от Бургас. Никакво разбирателство, никакво човешко отношение, а последствията падат върху хората и бизнеса.
⸻
Проблемът е дълбок
През годините на прехода хората се разделиха на две групи:
1. Администрацията, която вижда държавата като закрилница, като източник на доходи и сигурност.
2. Бизнесът и свободният сектор, който се опитва да оцелее в реалната икономика, инфлация и конкуренция.
Това разединение е в основата на бунта. Ситият не вярва на гладния, а когато държавата не отчита живота на хората и бизнеса, протестът става неизбежен.
⸻
Заключение – държавата като майка
Представете си държавата като едно семейство с двама сина:
• Единият управлява ресурсите и се грижи за оцеляването – това е бизнесът и гражданите, които работят и създават богатство.
• Другият – администрацията, която събира пари и контролира, без да разбира нуждите на другия.
Когато майката-държава престане да бъде закрилница за всички и се превърне в бирник, системата се чупи, а недоволството и бунтът стават неизбежни.
Автор: Цветелина Ватовска
