Който елемент от подкрепата за Украйна да отпадне, тя ще рухне за седмица
Подготовката за срещата между американския президент Доналд Тръмп и руския му колега Владимир Путин започна още през февруари в столицата на Саудитска Арабия. Последваха редица консултации между високопоставени дипломати и съветници от двете страни. Все по инициатива на Вашингтон, като се споделяше, че главно се обсъждат проблеми встрани от този с Украйна.
Доналд Тръмп книга
Очевидно поне според Белия дом за САЩ това е ключов външнополитически въпрос. Не да защитават интересите на Украйна или Русия, Америка преследва своите собствени интереси. Срещата е със световно политическо значение, но тя съдържа и извънредно значим информационно-пропаганден заряд.
Несъмнено срещата на 15 август в американската военна база Елмендорф-Ричардсън в Аляска е съгласувана до подробностите. В Брюксел, Лондон и някои столици от ЕС политици и публицисти обиждат Тръмп като го представят като наивник, когото в хода на срещата Путин ще баламоса с лекота. От злоба, че не са поканени там – явен знак, че в голямата игра от тях нищо не зависи.
Преглъщат горчилката евронатовците, изобразявайки пред европейската публика някаква значимост. Във вид на твърда готовност за война с Русия и победа само на бойното поле. Засега прокси до последния украинец, а след някоя година и пряко на руска територия.
Политическа книга
Без явната подкрепа от САЩ за тази тяхна линия обаче всичко би се провалило много бързо. Затова с всички сили фонтанират истерични емоции навътре в страните си и навън към САЩ и Русия. Няма аналог в историята на Европа демонстрацията, която представлява срещата Тръмп-Путин за еднозначно страшна загуба на политически образ и стратегическа тежест.
Недъгав, изроден европейски естаблишмънт лъсва пред очите на непредубедената публика в Европа и по-далеч. Чиито страни са пред неизбежно поражение от нарочения за стратегически враг, който нито ги е нападнал, нито има намерение да го стори. Сами заложиха основите на унизителното си поражение, направиха извънредно много след ударите им той да стане по-силен.
Каква война биха водили тези смешни страшковци! Сред никоя от европейските нации, освен все още донякъде в Украйна, не се забелязва милитаристически дух. Затова западните елити са се вкопчили в нея с бледата надежда да издържи още някоя година. Но Европа е тежко зависима от американско оръжие, нейна основна задача е да купува такова и евентуално препродава.
Което с продължаването на войната в Украйна означава скоро да стане прокси на САЩ. А тя бяга от тази ужасна перспектива като от огън. А Украйна от средата на 2022 г. не само е небоеспособна без всестранното съдействие на Запада, тя е и нежизнеспособна икономически, социално и политически. Който и елемент от подкрепата за нея да отпадне, тя ще рухне за седмица.
Европа в днешната геополитическа среда действа реактивно, не стратегически. В жалката роля на реактивен американски васал в периферията на глобалните събития. Реално отстранена от взимането на важни решения дори за самата себе си. Заета да произвежда и пробутва лъжливи новини, да цензурира или премълчава достоверни факти и да пише днес лъжлива история за утре.
За Тръмп „ЕС са неприятел“, каза го наскоро в интервю. Смята да отнеме Гренландия от Дания, членка на ЕС, направи ЕС жертва в търговската си световна война. Евронатовците се подхилват плашливо и скандират: „Русия е агресор, Украйна е жертва!“ Тежка криза на идентичността.
Британският UnHerd от 22.7.: „Западната демокрация е под заплаха – но не от „чужди врагове“ или „ултрадесни популисти“, а от страна на собствения и елит. Било то в Британия, Германия или Ирландия, цензурата стана обичайна практика в цяла Европа и зад нейните предели. Целта на елитите е да запазят властта си пред лицето на колосалния упадък на нейната легитимност. Но перспективите им са твърде мрачни“.
Същевременно консолидацията в БРИКС се ускори забележимо след тарифната агресия на Тръмп. Светът още по-енергично се задвижи към многополярност, а ЕС зацикля в носталгия по еднополюсен ред. В който все пак се чувства на топло, макар в подчинение на САЩ и така уязвима за американския егоизъм. Европа е в капан.
С епизодични конвулсии за суверенитет, провалящи се и поради липса на единство. Провинциализмът на ЕС е избор, направен от страх от риска, липса на визия и зависимост от удобни, но остарели модели. Срещата Путин-Тръмп от елитите се усеща като геополитически земетръс – ще маркира официалния край на европейската илюзия за „свят на ценности и правила“.
Прекъсването, макар и частично, на енергийните и търговски връзки с Русия лиши европейската индустрия от ключови конкурентни предимства – евтини енергоносители, суровини, торове и достъп до руския пазар. Вторичните санкции срещу трети страни, търгуващи с Москва, донесоха допълнителни щети, влошиха отношенията с Китай, държави от БРИКС и глобалния Юг. Санкциите вече са оръжие с обратен ефект.
Четем в Bild: „Допитване на Ifo през юли показа, че всяко четвърто индустриално предприятие е с намалена конкурентоспособност в сравнение със страни извън ЕС. Особено зле са нещата в машиностроенето. Предизвикателствата пред германската индустрия са огромни, така повече не може да продължава.“ Това в икономическия локомотив на Европа…
Такива са процесите, защото западната хегемония се топи, отпадна в голяма степен демонстрацията на сила по света, оттам и изсмукването на блага. Появяват се вътре системни неравенства, покачва се вътрешната нестабилност, протестните нагласи растат. Тръгват идеи и планове за радикални реформи в икономическите и политическите системи.
„Фигаро“: Войната вече е в Европа, тя опустошава Украйна повече от три години… професорът в King’s College London Дейвид Бец предупреждава за риска от граждански войни в европейските страни и по-конкретно във Франция и Обединеното кралство. Към социалното разделение се добавя и дълбоко разочарование от политическите елити, обвинявани, че са се откъснали от реалността, чувството на маргинализация и скрит гняв бавно разяждат националното единство.“
ЕС, в който влязохме, силно се различава от днешния. Условията, довели до краткия период на съдържателна демокрация, се стопиха и виждаме стратегическата безтегловност на Европа. Старият ред се руши пред очите ни, а нов още не грее на хоризонта. В този вакуум може да се пръкне какво ли не. Предвоенна или следвоенна ще се окаже срещата-договор в Аляска?
Там Путин ще представлява и Русия, но и БРИКС. Тръмп хитро нарече срещата предварителна, част от резултатите ще узнаем след време. Но световният ред вече наистина не се определя само от Вашингтон, още по-малко от Брюксел. Освен че там се досещат, вече се налага и да го признаят.
Автор: Д-р Илия Илиев
trud.bg
