В до 95 на сто от случаите на завършено самоубийство имат диагностируемо психично разстройство
Препратката на Борислав Сарафов към сериала „Туин Пийкс“ изглежда основателна
Аферата „Петрохан“ предизвика траен интерес, коментари и прогнози, версии и прибързани заключения. Работата по всички възможни версии продължава - за убийство и самоубийство, увери любопитните шефът на Националната полиция Захари Васков. В трагедии като тази обществото трудно изчаква фактите. Появяват се категорични формулировки, които звучат като окончателна присъда.
Още в първите дни след инцидента с трите тела и опожарената хижа бе наложено определението „групово самоубийство“. Такива твърдения обаче звучат категорично и целят да затворят обсъждането. Подобна квалификация предполага ясни фактически и психологически критерии. Първо се установяват те, после се правят изводите. При натрапена прибързана версия истината е заплашена да остане в сянка.
Като се прецени дали подобно предположение е научно и фактически обосновано, ще се изясни и дали всъщност е удобно или не за едни или други заинтересувани.
Докъм края на миналия век в психиатрията беше прието, че зад всяко самоубийство (суицид) трябва да се търси психично разстройство. Неолибералните политически бури довяха промени и в тази област на знанието. Някои болести бяха наречени разстройства, други бяха обявени за почти или напълно нормални състояния. Мета-анализи показват, че в до 95% от случаите на завършено самоубийство имат диагностируемо психично разстройство.
Най-често е тежък депресивен епизод, значително назад следват биполярно разстройство, шизофрения, зависимост от психоактивни вещества, гранични личностови разстройства. Не всяко суицидно поведение е непременно резултат от „болест“ в класическия смисъл. Включват се т. нар. културно санкционирани форми на саможертва, екзистенциална криза, „рационално самоубийство“.
Много голям брой суициди представляват грижливо обмислена и планирана стратегия за разрешаване на различни лични проблеми чрез бягство - едни в отвъдното, други в безсмъртието. Повечето предварително подреждат някои свои дела - раздават ценни вещи, грижливо опаковат други, оставят завещания, заявяват по някакъв начин за намерението си да се самоубият.
Волно или неволно показват на близките симптоми на суицидното поведение и знаци за такова намерение. Сред тях разговори за безсмислието на живота и самоубийството като изход; загуба на близък човек; зависимост от алкохол или наркотици; упорита безсъница или прекомерно спане; самообвинения или чести самонаранявания.
Досега за никого от загиналите не е установено нищо за душевни болести, разстройства, симптоми и знаци. Нито в появилата се в медиите нформация по случилото се, нито в изявленията на свързани с мъртвите роднини и познати, нито в предлаганите от разследващите органи съобщения.
Да се твърди за индивидуална психоза при всеки от загиналите би било намек за прибързани заключения. При това психиатрични диагнози не се поставя post mortem (след смъртта). При „психологическата аутопсия“ експерти интервюират близки на починал, с цел да установят дали е страдал от психично разстройство. Правят се и анализи на база медицинска документация, свидетелски показания и записи. Няма данни да е правено в този случай.
Все пак научната постановка, че зад повечето самоубийства стои психично разстройство, е статистически напълно валидна, но не е абсолютна. То е последната мярка, на която човек се решава, когато му се струва, че изход от дадена се ситуация просто няма. Все пак зад самоубийството доста често се открива комбинация от тежки психологически, социални и биологически фактори, създаващи усещане за безизходица.
Щом версията за индивидуална психопатология при загиналите изглежда неубедителна, става улеснена появата на следваща. Че решението им може да е било постлано с групови, сектантски или тоталитарни контексти; в резултат от масова психична динамика, харизматичен контрол и висока внушаемост.
Появиха се твърдения за будистка секта с педофилска нюансировка, водена от гуру, същият и лама. Наложи се определението „групово самоубийство“, подкрепено от неочаквани свидетелства, изтичане на съмнителни информации от политици и близки да разследващите.
Масово „ритуално“ самоубийство без ясен идеологически контекст се среща изключително рядко. Статистическият модел силно се усложнява от наличието на огнестрелни рани в главите - в повечето групови суициди се използват отрови, газ или медикаменти.
В случая „Храмът на народите“ над 900 души загиват под ръководството на Джим Джоунс. Фактически става дума за комбинация от масово убийство и принудено самоубийство със силна отрова. През 1993 г. в Тексас трагично завършва обсадата на група от създадената от българина Виктор Хутев адвентистка секта „Клонка Давидова“, очакваща да настъпи Съдният ден и Сатаната. Избити са 76-има. Водят го масовото самоубийство!?
„Петроханската“ група отдалечено напомня за сектата „Райските порти“ в много близкия до Мексико град в Калифорния Сан Диего. През 1997 г. в едно имение 39 активни членове на групата, включително и лидерът Маршал Атуайт, са намерени мъртви след организирано самоубийство. Откъснати от външния свят и напълно предани на лидера си, вярвали, че след смъртта ще достигнат по-високо ниво на съществуване., а при напускане на телата си ще се качат на „космически кораб“ и ще заживеят в по-високо измерение.
Това, макар и отдалечено, наподобява сектата на Калушев. През 1974-а е преминавала наблизо кометата Хейл-Боп, с нея онези са свързали „космическия си кораб“. Междузвездният обект 3I/Atlas приближава Земята, съобщи през декември м. г. изданието Live Science. Астрофизик от Харвард Ави Леб месеци преди това допусна версията, че това може да е огромен „извънземен кораб“.
Разликите при двата случая са повече и все принципни. Тук не се виждат важни критерии за групово ритуално самоубийство: деиндивидуализация и висока групова внушаемост поне при трима души; страх и пълна зависимост; психологически профили, съответстващи на суицидна динамика; изолация от външна информация. Не се установяват външна принуда и сериозна апокалиптична или мистична идеология. Също и комуникационни следи - писма, манифест, дигитална кореспонденция.
Да не приемаме версията безкритично, но и да не се задоволяваме с удобни хипотези.
„Гуруто“ е бил влиятелен, интересен и забавен, но за много ограничен кръг хора. Не напомня на благ източен мъдрец, безкористен предводител на чисти души или отказал материалното учител по бял, сив или черен тантризъм. Най-внушаеми са били момчето и младежът с него, но и те не са се поддали да се самоубият, а ги е застрелял.
Изпълняващият длъжността главен прокурор Борислав Сарафов по повод убитите до хижа „Петрохан“ направи препратка към сериала „Туин Пийкс“. Основателно. Загадъчната реплика „Совите не са това, което изглеждат“, определяща атмосферата на целия сериал, може да се отнесе и към случая „Петрохан“. Фразата е предупреждение, че зад нормалната, приветлива фасада на малкото американско градче се крие дълбока, мрачна и свръхестествена тъмнина.
Тълкувана като „нещата, които не са това, което изглеждат“ идват от популярна в Америка средновековна притча за ангели, в която правенето на зло се оказва добро и обратното. Уж групата на Калушев е национална агенция, а се оказва НПО. Уж за добро са се въоръжили в хижата, а тя е подпалена, хора и кучета са загинали.
И в сериала, совите са носители на нещастие, смърт и духовна поквара, свързани с гори, заобикалящи Двата Върха. А истинската картина е маскирана с изгледи с приемлив характер.
Истината в подобни случаи не се ражда от версии, а от доказателства. Дългът на разследването е да ги събере, а това очевидно е необичайно сложен, рядък феномен, труден и продължителен процес. Дългът на обществото е да прояви търпение.
Автор: Д-р Илия Илиев
trud.bg
