През 2025 г. общата данъчно-осигурителна тежест върху труда в България възлиза на около 42% от брутната заплата. Това включва около 32% осигуровки (формално разделени между работник и работодател, но реално поети от работодателя) и 10% данък върху доходите.
Плановете на правителството обаче предвиждат тази тежест да нарасне до 44% през 2026 г. и да достигне 46% през 2027 г. Основната причина за това е намерението за увеличение на осигуровките с 2 процентни пункта.
Това стана ясно от анализ на Института за пазарна икономика, свързан с проктобюджета за 2026 година, подготвен от мнозинството за окончателно приемане тази седмица.
ИПИ посочва също, че планираните 11 млрд. лв. разходи на НЗОК за 2026 г. няма да са достатъчни, а планираното вдигане на здравната вноска от 8% на 10% няма да стигне за решаване на проблемите с приходите на НОИ. В актюерския доклад на НОИ за 2024 г. се посочва, че за покриване на дефицита в пенсионната система е необходима вноска за пенсия от 37,5%, докато действителната в момента е едва 16,3%.
Докладът обяснява разрива с „нарасналата щедрост на системата“, която не съответства на демографските реалности и динамиката на осигурените лица.
Ако се направят опити дефицитът да се покрие само с по-високи вноски, общата осигурителна тежест би трябвало да стане 45,5%, към която се добавя и 10% данък доход. Подобно изземване на над половината от дохода на работещите би стимулирало сивия сектор и би довело до освобождаване на работници. България вече е имала подобно високо данъчно-осигурително бреме, което е водело до стагнация на икономиката, растящи бюджетни дефицити и висока безработица.
Според НОИ, правилният подход е друг: да се намали „щедростта“ на пенсионната система чрез ограничаване на ранното и предсрочно пенсиониране; да се стимулира заетостта, за да има повече работещи и осигурени лица, което се постига с ниска данъчна тежест; и да се насърчава ръстът на доходите чрез инвестиции, а не чрез по-високи данъци.
Нищо от това обаче не се предвижда в плановете за Бюджет 2026 г.
Ефектът от вдигането на осигуровките върху икономическия растеж би бил не просто негативен, но и дългосрочен, с продължителни отрицателни последици върху благосъстоянието на българските граждани. Анализът е категоричен, че вдигането на осигуровките не е решение, а създава допълнителни проблеми.
На тази база през миналата седмица Институтът за пазарна икономика направи своето предложение за алтернативен бюджет. В него като първа и най-спешна мярка е посочено въвеждането на лимит на националните разходи до 38% от БВП чрез промяна в Закона за публичните финанси. От ИПИ подчертават, че подобно ограничение автоматично води до балансиран бюджет — без повишаване на данъците — и предпазва от натрупване на дълг.
Към това институтът предлага и втори ключов макропоказател: държавният дълг да бъде ограничен до максимум 30% от БВП. Според ИПИ тази рамка ще спре опасната тенденция към задлъжняване и ще предотврати "румънски сценарий", при който дългът вече е достигнал 60%.
Източник: dir.bg
